Panta Rei – Πάντα xoῥεῖ καὶ οὐδὲν μένει

Абе понеже имам редовния навик като чуя поредната феминистка теория да изръся „Абе какви са тия глупости ПАК!?“  държа да отбележа, че:
първо – понякога не са глупости,
второ – понякога не са теория,
трето – понякога аз съм чул-недочул,
четвърто – понякога са така представени, че просто ти се иска да напсуваш поредната „клатена-недоклатена пишман феминистка“ и да заебеш цялата история,
пето – между феминизъм, расизъм, снобизъм, сексизъм, анархизъм и т.н. няма нищо общо освен *.изъм-ите, така че преди да бъде коментирано понятието – хайде да погледнем, дали нямаме предвид нещо друго, което НИ СЕ ИСКА да бъде феминизмът.

Та. До колкото аз съм слушал за феминизъм от феминизиращи (за да не поясняваме, членувайки, кой феминизира) то цялото упражнение се отнася към това да направим света малко по-мислещ и малко по-равноправен. Демек – това че чураш изправен, не те прави по-прав в позициите ти от някой, който чурка седнал.

Стига глупости. В крайна сметка всичко се свежда до това, че като се роди лелеяното отроче – първото, което се отбелязва е – мъжко ли е, женско ли е. Пък като стане на 18 – то да си решава. Е да решава, ама не! До известно време – иди-дойди – расте отрочето и уж биде възпитавано. Мен поне ме възпитаваха. Обясниха ми доста отрано, че няма мъжка и женска работа и че както мама може да ходи от 8 до 17 на работа от понеделник до петък, така и тати може да пусне пералнята или да измие пода на кухнята.
Чувал съм и други теории – тати ходи на работа и вечер и носи вечерята в пещерата, мама се грижи пещерата да е топла и донесената сурова продукция да се приведе в годна за консумация.
Има и друга теория – тати се прибира към 2, 3 часа през нощта, къркан до безбожност поради поредната скапана глупост из скапания си живот, изкарва си го на мама, която не знае как да закрепи краищата на семейния бюджет, а през това време отрочето се прави, че нищо не вижда.
Искате ли още една? Лелеяното отроче всъщност изобщо не е лелеяно, а просто последствие от кърканите 15 годишни мама и тати, които и понятие нямат от това какво е да се погрижиш за някой друг, освен рибките или котето и са решили да понаправят малко секс помеждудругото. Та отрочето се озовава в дом „Майка и дете“ и става известно след това в различни криминални среди и контингенти. Примерно. По-рядко – различни научни среди (с надеждата да бъде извън кабината на експеримента).
Още теории? Имате ги. Получаваш завидното наследство на нечий чужд труд преизчислен във финикийската му стойност и започваш да измерваш всичко с фантастичния свят на дебитната карта. Мама и тати…. Е като можеш да си позволиш всичко с едно махване/плъзване на вълшебната пръчица, пардон – карта – е ще минем и без много много нежност обич и възпитание в строги християнски ценности.

Безбройни са случаите. Всякакви хора градят семейства и всякакви семейства се получават. Случват се какви ли не ситуации, инциденти, последствия, препирни и какво ли не още, за да можем просто да вдигнем лирическия пръст и да насочим всевластния нокът на мнението и да произнесем с неопровержим авторитет – ТОВА направи обществото такова, каквото е. Факт е, че практически не може да се намери всесилно и всеобхващащо решение. Има нееднократни опити да се измисли такова, но често се стига до „Липсват ти първите 7 години“, „На това ли те учат в училище“, „У вас така ли се държиш“ и безброй подобни светилници на житейска мъдрост, синтезирана в кратки и всепризнати форми на опит внушаване на вина. Наистина би ми харесало да можех да кажа за всичко – ами те родителите/училището/улицата/университета възпитават така хората и те хората, горките те, без горепосочените няма да се справят с обществото. Само дето трижди проклетото общество е това, което ни прави каквито сме. Парадоксче нали – ние сме обществото, но обществото ни присъединява към себе си!?

И стигаме до там откъдето започнах, а именно феминизъм.

Невъзможно е да говорим за равноправие в свят, в който още по рождение ни делят на мъжко и женско. Още от самото ни раждане ни се внушава разделение. Та това е почти като библейското, че си роден от грях и ще живееш в покаяние, само дето модерният грях е да се различаваш от общоприетото в обществото и модерното покаяние е да се стремиш да влезеш в общественото стадо. Колко удобно! Целият ни живот, АБСОЛЮТНО целият ни живот е асоцииран с „това е за жени“, „това е за мъже“. И изведнъж – ама мъжете и жените имат равни права?! Чакай малко?! ВСИЧКО друго е разделено, ама изведнъж започваме да приравняваме! Още един парадокс! Или може би се надяваме едно по едно да изравним всичко и така да получим идеалното вселенско или по-скоро човешко уравнение?! Е няма да стане!
Докато не успеем да се преборим с доста по-елементарни неща като розово за момиченца и синьо за момченца и за колички, ракети, кукли и т.н. пристрастия – няма да стане.
За да се получи това равноправие, за което един куп групировки, да де, организации апелират – трябва да погледнем малко по-различно на нещата. НЕ МОЖЕ ОЩЕ ОТ САМОТО РАЖДАНЕ НА ЕДИН БЪДЕЩ ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВОТО ДА МУ СЕ ВНУШАВА, ЧЕ Е РАЗЛИЧЕН, А СЛЕД ТОВА ОТ НЕГО ДА СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ДЪРЖИ КАТО РАВЕН! Няма как да стане. Невъзможно е да се родиш и всички да те олицетворяват с другите момченца/момиченца и да очакват от теб да бъдеш подобен на тях и след това да НЕ бъдеш. Естествено има и частни случаи – осъзнати дечица, или добре възпитани, или непукистчета, които си правят каквото искат и както искат, често се качват на главите на всички, но се справят по техния си начин. Но като цяло – живеем в стадно общество. Общество, което се гради на стадния инстинкт да се следва по-силния в дадена ситуация – независимо по-силен физически или интелектуално. Просто подсъзнателно се търси водач, и ако не бъде намерен, отделният индивид започва да се чувства объркан, изоставен, несигурен, започва на някакво ниво – осъзнато, или неосъзнато – да се страхува и се опитва да се причисли към готова група. Но то „да мислиш боли“ е казала една доста известна преподавателка. И е абсолютно права. Защо ти е да мислиш като вече всичко е измислено, всичко е направено и е уредено и от теб се иска само да си вдигнеш приматското задниче и да го занесеш до най-удобната и подхождаща теб група в човешката гмеж, да си се слееш в обществото и да не мислиш със собствената си главица.
О, че ще има мислене – ще има. Къде да се налееш с приятелчетата. Каква кариера да постигнеш. Как да се справиш с тази или онази задача. Но това е следобработено мислене. Всичко което решаваме в живота си, всички решения, нужди, капризи, страсти и подобно са провокирани от средата, в която сме израстнали и е доста трудно да се върнеш към причините да мислиш точно по този или онзи начин. За целта трябва да се самоанализираш доста дълбоко и да се опиташ да прецениш колко от настоящото ти поведение като личност се дължи на твой избор и колко е просто изкопирано от някой, някъде, нещо с цел да бъдеш харесан или приет, или успял, или каквото и да е и просто го следваш по навик.

Стана много объркано, много раздиплено и много неясно, затова ще го обобщя – докато го има това мъжко/женско – ще има и различен поглед върху мъжките и женските индивиди. Смятам, че ако този разделителен фактор се премахне – обществото ще се освободи от един куп ненужни скрупули, съмнения, подредби и не знам си още какви последици на възпитание, базирано на половете. Изглежда абсурдно, еретично, безсмислено, идиотско, не-знам-си-още-какви-епитети, но ако се замислим трезво върху нещата и след това премислим, ще видим как самата ни култура ни разделя и как ни ограничава. Как още от раждането ни, косвено или пряко, ни се налага стереотипност и в опитите си да излезем от нея се вкарваме в друга и така до безкрай.
Не можете да си го представите, нали… Именно за това говоря – твърде дълбоко е вкоренено, но ако искаме да претендираме, че сме разумни индивиди и че градим общество, което не е изградено на „Sex instructor – first lesson free“, то мисля, че трябва доста сериозно да обмислим варианта, в който сме наистина равни и не робуваме на скрупули.

И едно последно нещо – колко от вас могат спокойно да се преоблекат пред индивид от другия пол и защо?