Хакери против директор на столова
Ден 1-ви
Хакер влиза в обществена столова и с възмущение забелязва, че всеки може да развие солницата и да сипе вътре каквото и да е. Прибира се той вкъщи и пише гневно писмо на директора: „Аз, meG@Duc|, открих уязвимост на солниците във Вашата столова. Злоумишленик може да сипе в тях отрова. Вземете мерки спешно!“
Ден 2-ри
Директорът сред прочие делови писма прочита горното и вдига рамене: „На кой идиот може да му дойде това на ума?“
Ден 5-ти
Хакерът идва в столовата и сипва във всички солници отрова. Загиват 300 души, директора три месеца го влачат в следствие и съд и го оправдават за липса на престъпен състав. Хакерът пише писмо в стил „Видяхте ли?!!“
Ден 96-ти
Директорът купува солници със специално проектиран катинар с код. Посетителите чувстват, че някаква идея в тоя живот им убягва.
Ден 97-ми
Хакерът забелязва, че дупките в солниците пропускат сол в двете посоки. И не само сол. Той пише възмутено писмо на директора и пикае във всички солници. 300 човека престават да посещават столовата, 30 попадат в болница с отравяне. За капак пише на директора СМС „Как е?“ Директора три месеца го мотаят по съдилища и му дават година условно.
Ден 188-ми
Директорът се заклева до края на живота си да няма нищо общо със заведения за хранене и мирно да пренася дървени трупи в Сибир. Инженерите разработват нова конструкция солници с едностранна клапа. Междувременно сервитьорките прибират старите солници и раздават сол по заявка.
Ден 190-ти
Хакерът гепва 1 нова солница от стола и вкъщи изучава устройството й. Пише гневно писмо на новия директор: „Аз, meG@Duc|, задигнах 1 солница и намирам този факт за възмутителен! Всеки може да задигне солница от Вашата столова!“ Директорът – заклет трезвеник – прочита писмото, прибира се вкъщи и удря една водка.
Ден 193-ти
Хакерът отива в стола и вижда, че всички солници са закрепени към масите с вериги. На поредната сбирка на хакерите се похвалва със своите успехи и получава заслужена награда за защита интересите на обществото и потребителите. За щастие директорът не научава за това и няма да се пропие преждевременно.
Ден 194-ти
В рамките на гениално обмислена операция всички хакери от сбирката се промъкват в столовата и изсипват всичката сол в джобовете си. Хакерът meG@Duc| пише възмутено писмо на директора, че в тази столова няма никаква грижа към потребителя и всеки може да лиши честния човек от сол за един миг. Спешно са нужни дозатори на солта, работещи след логване с парола.
Ден 196-ти
Инженерите с пот на лицата работят над нов модел солница, докато сервитьорките пак раздават сол по заявка. Директорът си взема отпуск и заминава на Сейшелските острови, където се храни само в стаята си в хотела, избягвайки закусвални, ресторанти и барове.
Ден 200
Посетителите на столовата с ужас откриват, че за да си сипят малко сол, трябва да отидат при сервитьорката и да си покажат личната карта, за да получат специален 8-символен код за еднократна употреба за активиране на солницата. За черния пипер процедурата се повтаря.
Google logos
Много харесвам идеята на Гугъл да сменят за всеки празник логото си и затова намерих всички лога през годините: ето ги
Лила е бременна!
Става дума за моя любим комикс: Ctrl+Alt+Del. Като цяло се разказва за Итън и Лукас – двама запалени геймъри и случки от ежедневието им. Днес обаче останах шокиран – приятелката на Итън е бременна, а самият Итън е…. абе най-безотговорният тип, за който мога да се сетя. Е сега става интересно 
Спящото изрот
Е това направо сцепи мрака… с тирбушон! Запазвам оригиналния правопис, ето и линк
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен – смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал.Обачи, имало един добро фея, и той каза:- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.- Анджък, ашколсун, мерси! – казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.- Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне – венага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и стана най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го видя, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало какво добара – живо и умряло. И некои му викали „Некрофил“, ама него му било през…нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша : „Рррррръъъъмх – хъъъъъърф!“. Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща – тва под земята нещо хърка.- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро…тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:- Ааа, давай първо да са цалувами!Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той – долу. Комоцио.И принцесата вика:- Адеее, раздават принцове! – и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го……така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа – некаф кофчег и един жаба. “ Ебагомайката, колко пих фчера бе?“ И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? – и тоа като са ядосва , и траааас – набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак го напънал, после пак -траааас тукатите – пак жаба. А! Аре трето път – пак така.И принца мисли, мисли и вика:- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. – и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
СКГТ
Столична компания за градски транспорт. Имат си и страничка в интернет. В този пост ще напиша впечатленията си от тази фирма само за тази седмица, защото наистина ми се събра много.
1-во Пътувам в трамвай №9. Слизам в подлеза на НДК и виждам как контрольорка се кара на момиче на видима възраст 13-14 години. Момичето се разплака - явно не беше продупчила билет, но трябва ли да разплакваш едно дете, защото е било нередовен пътник?
2-ро. Бързам към 29-та поликлиника. Виждам автобус 83, който ще ме закара точно там и бързам да стигна до спирката. Стоя м/у двете платна и автобусът минава пред като много добре вижда, че се опитвам да стигна. Пресичам зад него и той просто не спира. Подминава спирката като малка гара.
3-то. Пътувам в автобус 83 посока Бенакс - Надежда. Момиче твърди на контрольор, че не е могла да си купи билет от спирката, защото е бързала, а шофьорът няма да и развали и моли контролата да си купи билет от него. Контрольорът не иска и да чуе, твърдейки, че тя е длъжна да се снабди с превозен документ преди да се качи. Караха се 5 спирки само защото в нашите закони не е регламентирана клауза за случай когато нямаш как да си купиш билет. Просто си длъжен да успееш.
Нищо не мога да предложа като разрешение, защото всичките варианти, които ми хрумват, са доста далеч от реализация – и откъм техническа и откъм човешка. Ако ще златно да го направят билетчето – ние пак ще се чудим как да не го щракнем. Просто ми стана тъжно да гледам как хора се карат заради неуредици със закона. Но всъщност законът е ясен „Нямаш билетче – плащаш глоба“. А фактът, че не винаги успяваш да имаш билетче… това, драги ми Господине, е само Ваш проблем.
Здравно осигуряване
Прочете това. Ще кажа само едно – въведохме система, от която няколко страни са се отказали вече. Отново сме от краката за главата вместо да се поучим.
Дядо Мраз
Преди една година направих уговорка с него и сега трябва да изпълня своята част, след като и той изпълни неговата: Дядо Мраз съществува!
Кой каквото желае да твърди. Аз вярвам!
Риба
Гледали ли сте „Ядрото“? Онзи филм, в който трябваше да слязат до центъра на Земята, за да захранят нещо или да взривят… не си спомням. Но едно нещо няма да забравя от него, а именно Рибата :–). Става дума за сцената когато гълъбите панически бягат и хвърчат навсякъде. Малко хора знаят, че между тях има и една риба. Ето и малко повече информация: Рибата!
А като сме започнали с рибите – чуйте и това. Само като го свалите – трябва да се прекръсти от .doc на .mp3, защото нямам възможност да го кача другаде в момента
Хайде пак на линия
Както е казано – нищо не е последно със сигурност – и аз реших да продължа. Нямам нужда от блог, но пък и понякога е хубаво да имаш къде да драснеш някакво събитие и тъй като не искам да ставам репортер – по-добре тук. И така – нататък.
