Интернет следене
Снощи пак загледах телевизора. Ставаше дума как Слави, заедно с цял отбор сценаристи, коментират, че СКАТ от бургаско са си позволили да променят програмната схема на бТВ и са отрязали предаването им. В първия момент си помислих, че е поредният бг фарс, но след това ми стана ясно какво искат да кажат тези хора – някой си позволява да отнема нечие право да получава пълния пакет услуги, за който си плаща. Естествено – казах си – никой не ги е карал тези хора да минават на кабелна – бТВ се лови навсякъде. Обаче се позамислих:
Първо – имаш договор, в който пише че получаваш ПРОГРАМА – не свободно избираеми части от нея.
Второ – ако всеки собственик на медийна мрежа реши да реже каквото си реши с медиите?! Къде отиваме?
Трето – как в подобна обстановка средният потребител ще има доверие на медиите и няма да гледа на тях като нещо поръчково, нещо спекулативно и нещо опорочено?! Или отново се проявява тази свобода на словото, която я няма.
Четвърто – пуснах малко търсене кой е собственик на телевизия СКАТ. Намерих. че това е господин Валери Симеонов. Не познавам лично господин Симеонов, но до колкото разбирам той не е упълномощен, да цензурира предавания. Той е бизнесмен и предприемач и явно успешен – евалата му правя за това. Но не съм съгласен неговата телевизия да не спазва договорите, за които хората си плащат. Мен лично не ме засяга този проблем, но ако се продължава с какво ни засяга лично и какво не – в един момент ще се стигне до превръщането на свободата в свободия. Определение, което намерих за свободия е: „…липса на ангажименти и отговорности, но право на него имат само поставените под попечителство, онези с чийто глас никой не се съобразява и чието мнение никой не търси.“. Взех го от тук, защото в моя тълковен речник думата отсъстваше. Не мога да го проверя, но ми звучи достоверно. Намерих и тази статия, в която точно е описано „Що е то свободия?“. И какво излиза – че в нашето ежедневие „свободия“ си позволяват много хора, с чиито глас се съобразяват и чието мнение се търси. Ами идеално! И реакция каква – никаква! Ама не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава!
В тази връзка: от март 2009 ще започне голямото дебнене по интернет. Само едно ще кажа по темата – нямам нищо против да ме следят какво си пиша с гаджето или какъв имейл съм прочел. Искам да разбера кой ще следи цялата тази работа и как тези хора ще защитят данните ми на 100% от чуждо наблюдение, освен от страна на този ВСЕВИШЕН наблюдател. Един е начинът – да се записва информацията някъде, където никой няма да има достъп. И като потрябва – пред много и различни хора да се показва как се отваря тази информация. Да е публично достояние кога някой гледа в данните, за да се избегне явлението – някой ме наблюдава скрито.
Освен това – кой е класифициран, не корумпиран и независим по никакъв начин от външно влияние, за да може някой да му даде властта да наблюдава чуждата информация? Ако има 1 такъв човек в тази държава – аз съм напълно готов лично да му пращам пълни логове и статистики от това, което върша с компютъра си. Простичко е – той няма да има нужда от моите свръх секретни и лични, и ненарушими данни. Или ще бъде създадено специално разузнаваческо подразделение, което да се занимава с тези неща? Ще купим остров като Пиратския залив и там ще бъдат заточени, извинете – разквартирувани наблюдателите, като този остров ще е независим от всякакво политическо влияние. Абсурд!
Като отделен индивид в обществото – всеки е свързан по някакъв начин с другите, всеки си има лични предпочитания и преценки. Ако се случи, че пострада близък на този човек – по какъв начин ще ме убеди властта, че той няма да използва правомощията, които има, за лична изгода?
Сега ще ме опровергаете с идеята, че то ще е комисия, че няма да е тоталитарно съсредоточена власт в ръцете на 1 човек. Добре – няма да е. Кой ще следи комисията тогава? Пред кого ще отговаря тя и как ще се избегне така разпространеното явление – „Да се оплачеш на Бога от Бога“?
Политика
Всички „бистрят Политиката“, все политиците са ни виновни, политика това, политика онова… И се замислих „какво е това чудо Политика и има ли то почва у нас“. Понеже не успях да си отговоря на нито един от двата въпроса реших да прочета малко по въпроса: Политика според Wiki.
Накратко казано „процесът, при който група хора взимат решения“. До колкото съм запознат с нашата правителствена система – ние гласуваме и после хората, за които сме гласували взимат решение от наше име, защото ние сме им гласували доверието да го правят.
Може и по друг начин – един човек, единодушно си взима решения и ги диктува на подчинените му хора – диктатура.
Може и Царят да казва и Народът да слуша.
Явно всичко това е вид политика.
А сега ако някой ми обясни що за политика е тази, при която народът не избира кой да взима решенията, в Парламента не се появява почти никой, който да взима решенията, никой не търси сметка на никого за нищо, а ако, не дай, Боже, се потърси сметка – става разправия по всякакви линии и параграфи. И какво? Накрая нищо не става ясно на групата хора, която е взимала решение (по определение).
Бит журналист
Днес баща ми каза, че някакъв журналист бил бит. Понеже изобщо не съм на „ти“ със светските мероприятия, пък били и те „бой на журналисти“, порових из интернет и разбрах горе долу за случката. Стана ми адски тъжно, неприятно, болно и разгневено. Уж свобода на словото, уж равноправие и какво – докато някой не плати на 4-ма души да счупят нечии крака. Надявам се полицията да направи нещо по въпроса, защото е жалко да патрулират през нощта момчета, които спират Количко-вци и им правят проблем, за изтекъл с няколко дни технически преглед, а през това време други хора да си „развяват байрака“. Имаше няколко тези: първо всички отрекоха сплашване, защото видиш ли – когато сплашваш човек САМО му удряш няколко шамара, ритваш го няколко пъти и го пускаш да си ходи. Друга теза беше, че си е било опит за убийство, което се подразбира – човекът е в тежко състояние. Третата, която най-ми хареса, беше тази, че побоят е извършен, за да бъде компрометирана ДАНС (то, защото си е малко компрометирана по подразбиране). Мярнах някъде и коментар как самите ДАНС са нападнали човека, защото бил имал материали срещу тях. Какво е вярно – само той и този, който е наел биячите знае. Накрая полицията ще каже – това и това е било, „…а дали е така, кой, кой ще ми каже“. Истината ще си остане някъде там.
Късно разбирам, но на 25-ти септември (четвъртък) ще има в 10 часа сутринта мирен протест пред църквата зад пазара на Графа.
Малко по-късно вечерях и като никога се загледах в телевизора – имаше две основни новини – цените на парното и побоят на журналиста. За парното вече бях чул, че ще се изключват цели блокове, ако хората не са си платили. Ето и информация от Енергото кой блок какви пари дължи. За това вече съм „За“. Беше ми омръзнало хората да казват „Е то парното може и да не се плаща – нали няма как да спрат целия блок?!“. Е вече има как и както каза Irrefutable: „Е това с топлата вода е удар под кръста!“. За съжаление е така, но ми се струва, че за хора като нас друга оправия няма, освен удари под кръста и търкане с ножа по кокала.
Замислих се и още нещо – дали Енергото може да изключи цял вход, ако дори един човек си е платил на 100% парното – според мен – не, защото ако го направи – първо човекът може да ги съди (О, ужас!) и второ – ако го направи – това е явен акт на причиняване на раздор между хората и направо си звучи като „Ние не можем да се справим с проблема, затова тези, на които им трябва парно ще се справят с тези, които не плащат и всички доволни“.
Та такива мисли ми се завъртяха за 1/2 час гледане на новини.
