Грешки
Мразя грешките. Дребните пропуски, несъответствията, проявленията на занемареност… Стоят като паяжини зад тръбите на парното и трупат прах, мушици и часове. А когато аз допусна грешка – не мога да се търпя. Особено за нещо незначително, което не би променило кой знае какво, но говори за непрофесионализъм и “кифладжийство”.
“Това да ти е обеца на ухото.” – универсалната сентенция за човешкия опит.
И трябва да се науча да си прощавам без да омаловажавам грешката.
Да се отказваш от съвършеното, защото “и така може” е проява на малодушие.
Quick save.
