Абе понеже имам редовния навик като чуя поредната феминистка теория да изръся „Абе какви са тия глупости ПАК!?“  държа да отбележа, че:
първо – понякога не са глупости,
второ – понякога не са теория,
трето – понякога аз съм чул-недочул,
четвърто – понякога са така представени, че просто ти се иска да напсуваш поредната „клатена-недоклатена пишман феминистка“ и да заебеш цялата история,
пето – между феминизъм, расизъм, снобизъм, сексизъм, анархизъм и т.н. няма нищо общо освен *.изъм-ите, така че преди да бъде коментирано понятието – хайде да погледнем, дали нямаме предвид нещо друго, което НИ СЕ ИСКА да бъде феминизмът.

Та. До колкото аз съм слушал за феминизъм от феминизиращи (за да не поясняваме, членувайки, кой феминизира) то цялото упражнение се отнася към това да направим света малко по-мислещ и малко по-равноправен. Демек – това че чураш изправен, не те прави по-прав в позициите ти от някой, който чурка седнал.

Стига глупости. В крайна сметка всичко се свежда до това, че като се роди лелеяното отроче – първото, което се отбелязва е – мъжко ли е, женско ли е. Пък като стане на 18 – то да си решава. Е да решава, ама не! До известно време – иди-дойди – расте отрочето и уж биде възпитавано. Мен поне ме възпитаваха. Обясниха ми доста отрано, че няма мъжка и женска работа и че както мама може да ходи от 8 до 17 на работа от понеделник до петък, така и тати може да пусне пералнята или да измие пода на кухнята.
Чувал съм и други теории – тати ходи на работа и вечер и носи вечерята в пещерата, мама се грижи пещерата да е топла и донесената сурова продукция да се приведе в годна за консумация.
Има и друга теория – тати се прибира към 2, 3 часа през нощта, къркан до безбожност поради поредната скапана глупост из скапания си живот, изкарва си го на мама, която не знае как да закрепи краищата на семейния бюджет, а през това време отрочето се прави, че нищо не вижда.
Искате ли още една? Лелеяното отроче всъщност изобщо не е лелеяно, а просто последствие от кърканите 15 годишни мама и тати, които и понятие нямат от това какво е да се погрижиш за някой друг, освен рибките или котето и са решили да понаправят малко секс помеждудругото. Та отрочето се озовава в дом „Майка и дете“ и става известно след това в различни криминални среди и контингенти. Примерно. По-рядко – различни научни среди (с надеждата да бъде извън кабината на експеримента).
Още теории? Имате ги. Получаваш завидното наследство на нечий чужд труд преизчислен във финикийската му стойност и започваш да измерваш всичко с фантастичния свят на дебитната карта. Мама и тати…. Е като можеш да си позволиш всичко с едно махване/плъзване на вълшебната пръчица, пардон – карта – е ще минем и без много много нежност обич и възпитание в строги християнски ценности.

Безбройни са случаите. Всякакви хора градят семейства и всякакви семейства се получават. Случват се какви ли не ситуации, инциденти, последствия, препирни и какво ли не още, за да можем просто да вдигнем лирическия пръст и да насочим всевластния нокът на мнението и да произнесем с неопровержим авторитет – ТОВА направи обществото такова, каквото е. Факт е, че практически не може да се намери всесилно и всеобхващащо решение. Има нееднократни опити да се измисли такова, но често се стига до „Липсват ти първите 7 години“, „На това ли те учат в училище“, „У вас така ли се държиш“ и безброй подобни светилници на житейска мъдрост, синтезирана в кратки и всепризнати форми на опит внушаване на вина. Наистина би ми харесало да можех да кажа за всичко – ами те родителите/училището/улицата/университета възпитават така хората и те хората, горките те, без горепосочените няма да се справят с обществото. Само дето трижди проклетото общество е това, което ни прави каквито сме. Парадоксче нали – ние сме обществото, но обществото ни присъединява към себе си!?

И стигаме до там откъдето започнах, а именно феминизъм.

Невъзможно е да говорим за равноправие в свят, в който още по рождение ни делят на мъжко и женско. Още от самото ни раждане ни се внушава разделение. Та това е почти като библейското, че си роден от грях и ще живееш в покаяние, само дето модерният грях е да се различаваш от общоприетото в обществото и модерното покаяние е да се стремиш да влезеш в общественото стадо. Колко удобно! Целият ни живот, АБСОЛЮТНО целият ни живот е асоцииран с „това е за жени“, „това е за мъже“. И изведнъж – ама мъжете и жените имат равни права?! Чакай малко?! ВСИЧКО друго е разделено, ама изведнъж започваме да приравняваме! Още един парадокс! Или може би се надяваме едно по едно да изравним всичко и така да получим идеалното вселенско или по-скоро човешко уравнение?! Е няма да стане!
Докато не успеем да се преборим с доста по-елементарни неща като розово за момиченца и синьо за момченца и за колички, ракети, кукли и т.н. пристрастия – няма да стане.
За да се получи това равноправие, за което един куп групировки, да де, организации апелират – трябва да погледнем малко по-различно на нещата. НЕ МОЖЕ ОЩЕ ОТ САМОТО РАЖДАНЕ НА ЕДИН БЪДЕЩ ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВОТО ДА МУ СЕ ВНУШАВА, ЧЕ Е РАЗЛИЧЕН, А СЛЕД ТОВА ОТ НЕГО ДА СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ДЪРЖИ КАТО РАВЕН! Няма как да стане. Невъзможно е да се родиш и всички да те олицетворяват с другите момченца/момиченца и да очакват от теб да бъдеш подобен на тях и след това да НЕ бъдеш. Естествено има и частни случаи – осъзнати дечица, или добре възпитани, или непукистчета, които си правят каквото искат и както искат, често се качват на главите на всички, но се справят по техния си начин. Но като цяло – живеем в стадно общество. Общество, което се гради на стадния инстинкт да се следва по-силния в дадена ситуация – независимо по-силен физически или интелектуално. Просто подсъзнателно се търси водач, и ако не бъде намерен, отделният индивид започва да се чувства объркан, изоставен, несигурен, започва на някакво ниво – осъзнато, или неосъзнато – да се страхува и се опитва да се причисли към готова група. Но то „да мислиш боли“ е казала една доста известна преподавателка. И е абсолютно права. Защо ти е да мислиш като вече всичко е измислено, всичко е направено и е уредено и от теб се иска само да си вдигнеш приматското задниче и да го занесеш до най-удобната и подхождаща теб група в човешката гмеж, да си се слееш в обществото и да не мислиш със собствената си главица.
О, че ще има мислене – ще има. Къде да се налееш с приятелчетата. Каква кариера да постигнеш. Как да се справиш с тази или онази задача. Но това е следобработено мислене. Всичко което решаваме в живота си, всички решения, нужди, капризи, страсти и подобно са провокирани от средата, в която сме израстнали и е доста трудно да се върнеш към причините да мислиш точно по този или онзи начин. За целта трябва да се самоанализираш доста дълбоко и да се опиташ да прецениш колко от настоящото ти поведение като личност се дължи на твой избор и колко е просто изкопирано от някой, някъде, нещо с цел да бъдеш харесан или приет, или успял, или каквото и да е и просто го следваш по навик.

Стана много объркано, много раздиплено и много неясно, затова ще го обобщя – докато го има това мъжко/женско – ще има и различен поглед върху мъжките и женските индивиди. Смятам, че ако този разделителен фактор се премахне – обществото ще се освободи от един куп ненужни скрупули, съмнения, подредби и не знам си още какви последици на възпитание, базирано на половете. Изглежда абсурдно, еретично, безсмислено, идиотско, не-знам-си-още-какви-епитети, но ако се замислим трезво върху нещата и след това премислим, ще видим как самата ни култура ни разделя и как ни ограничава. Как още от раждането ни, косвено или пряко, ни се налага стереотипност и в опитите си да излезем от нея се вкарваме в друга и така до безкрай.
Не можете да си го представите, нали… Именно за това говоря – твърде дълбоко е вкоренено, но ако искаме да претендираме, че сме разумни индивиди и че градим общество, което не е изградено на „Sex instructor – first lesson free“, то мисля, че трябва доста сериозно да обмислим варианта, в който сме наистина равни и не робуваме на скрупули.

И едно последно нещо – колко от вас могат спокойно да се преоблекат пред индивид от другия пол и защо?

…И щом удари часът
Да нападнат във гръб,
За да им разрешат
Да командват парада
Там по пътя за Aда..да..да…

Между Рая и Ада, между мъдрост и младост
И с тъга, и със радост, и любов, и омраза пътят ни е белязан

И през забрани и страх
И без подслон или стряха
И незнайна заплаха
И през болка и страст
Да сме си като нас
И без подлост и страх
И без корист и грях
И през огън и прах
През сълзи и през смях
Да не сме като тях

Бел кон

Шутка и Топаана имаат една мана
Што не се во Индиjа
За да види Кришна што е тоа живот
На весела долина

Jас сум шетал, jас сум бил на запад
Дури до Германиjа
За да наjдам парче леб за мене и за
Моjата фамилиjа

Еj, да имам, ко што немам
Па да купам бел коњ
и да jавам, дење ноќе
И на jаве, и на jаве и на сон

Секоj од нас има своjа ѕвезда
Што го прати дур е жив
Кога свети jако, човек има среќа
Кога гасне судбина

Еj, да имам, ко што немам
Па да купам бел коњ
и да jавам, дење ноќе
И на jаве, и на jаве и на сон

Еj, да имам, ко што немам
Ќе ти купам кревет,
За да спиеш ти со мене
Иљада и, иљада и една ноќ…

P.S. Не знам защо, но тази песен всеки път ме разплаква.

http://www.sofia.bg/sinia_zona.asp?page=sz

На този линк е указана синята зона в София. Най-долу е оказана „подробно“.

„Ул. „Г.Бенковски“ -от бул.“ Княз Дондуков “ до ул. “ Св.Св. Кирил и Методий“-66 паркоместа -източна страна -надлъжно паркиране. „
„Ул. „Екз.Йосиф“ -м/у ул.“Г.Бенковски“ и бул.“Кн.М.Луиза“-дясно и част от ляво“
„Ул. „Ген.Гурко“ -от „бул. „В.Левски“ до бул. „Братя Хр. И Евл .Георгиеви“ -27 паркоместа, косо паркиране с частично качване на тротоара.“

Това са трите вида подробно описване на синята зона. Колко точно места са – явно не е писано на хората посещаващи сайта да разберат.
Нека си представим, че са 10 000 паркоместа. Те със сигурност са повече, но нека бъдат 10 000.
При 1 час паркиране = 1лв, имаме 10 000 паркоместа и 10 часова работа на синя зона. Нека 2 000 места да не се използват. Остават 8 000 места = 8 000 лв = 80 000 лв. на ден!
Като единственият ремонт който е нужно да се прави е да се пребоядисва периодично.
При 20 дни работно време – 1 600 000лв. на месец.
Не знам колко души със зелени елечета работят в синята зона, но по мое лично мнение – тези милион и 600 хиляди, които плащаме – трябва да отиват само и единствено за пътищна инфраструктура.
Не е ли по-удачно, когато някой е спрял неправомерно, да му се вземе номерът на колата, да се проследи, да се наложи солидна глоба и след това да се провери, дали този човек е започнал да си прави сметката. При повторно нарушение – 10-кратна глоба. При трето – съд и крути мерки.
Значи може като се кача в рейса и не си продупча билет, да ме глобят, но когато паркирам колата някъде и не ме видят – да мина метър, защото, според мен, в процент, успеваемостта на контрольорите в градския транспорт е по-голяма от тази на Паяците от Паркинги и гаражи.
Трябва да се помисли по въпроса и да допиша.

Вот скажи мне американец, в чём сила! Разве в деньгах? Вот и брат говорит, что в деньгах. У тебя много денег, и чего? Я вот думаю, что сила в правде: у кого правда, тот и сильней! Вот ты обманул кого-то, денег нажил, и чего — ты сильней стал? Нет, не стал, потому что правды за тобой нету! А тот, кого обманул, за ним правда! Значит, он сильней!

Моторко не е пепелник!!
Пушете си, тръскайте си, хвърляйте си, но го правете в колите си!
1-во е опасно покрай лицето на моторист да прелита цигара – ами ако влезе в шлема и го изгори?! Или го стресне?! Няма мисъл обаче за тези неща.
2-ро е грозно, защото едва ли не, замеряш човека с фасове – волно или неволно
3-то е масова практика – всяка трета кола, покрай която Моторко минава, има прилежащ водач, който тръска/духа/лапа/смуче етц. прилагателни.
4-то е показател за ниска култура и възпитание, което в нашата действителност явно е нещо отдавна забравено..

I gotcha with my winning smile,
I’m a living lesson in flare and style!
You just can’t help but stare at my savoir-faire!
I’m Nouveau, Deco, Roman-Greco, Rococo, Barroco,
Be-bop and hip-hop, uh… flip-flop -
Somebody stop me!

Pretty viridian faces like mine,
don’t come a dime a dozen -
I stand out in a crowd!
Babe, when they made me, yeah, they broke the mold!
Wholesome and kind, staid and refined,
Totally out of my mind!
Arch-villains and never-do-wells had better learn to decorate prison cells;
Green goes with anything if they ask, see!
Well there’s one last thing I gotta sing about -
Open up wide and really shout!

Ohhhhhhhhh look out!
This is the mask!
Sssssmokin’

Ядосани сте? Искате да си го изкарате на някого? Жертвата е от другата страна на слушалката? СПРЕТЕ!
GSM-ите имат функция Hold, която в този случай ще Ви свърши изключително полезна работа – задръжте разговора, навикайте се на апаратчето и след това се върнете към разговора си.
Върши работа.

Spike Spiegel: Hey, Jet, did you know that there are three things that I hate?

Jet Black: Whatever…

Spike Spiegel: Kids… animals… and women with attitude.

Jet Black: Oh?

Spike Spiegel: So why do we have all three neatly gathered on our ship!

„-Вие сте чудовище – каза и той с усмивка.
-Предполагам. И майка ми казва същото. Само че не съм сигурна какво има пред вид всеки от вас с тази дума, затова бихте ли се уточнили?
-А от майка си уточнение получили ли сте?
-Ами! Ще я хвърля в ужас ако я попитам.
-А не мислите ли, че и мен може да хвърлите в ужас?
-Имам силни подозрения, хер Хартхайм, че и вие сте чудовище и се съмнявам дали нещо може да ви хвърли в ужас.
-Чудовище – повтори той по-тихо. – Добре тогава, мис О’Нийл, ще се опитам да уточня това понятие: човек, който всява страх у другите, прави каквото си иска с хората, чувства се силен едва ли не колкото бога, няма скрупули и почти никакви морални принципи.
Джъстийн се разсмя.
-Точно такъв ми се виждате вие. А аз си имам и скрупули и морални принципи….”