Под одеалото

27/12/2006 at 3:07:34 am (Общи)

Ей това му се вика да спреш времето.  Легнах си като хората към 00:30 и какво… изгледах един от онези блудкави немски филми, в които знаеш какво ще стане още на 10тата минута като видиш кои са главните герои и сънят все бяга ли бяга… като маратонец бяга. Затова се разкарах от топлите чаршафи и набързо 60тина лицеви опорки и около 150 коремни преси в хола… и сън пак няма. Пфу – бозава работа. А и се сгорещих, че и хладно взе да ми става така че решението е взето – фотьойла и табуретката един до друг, бутилката вино +чашка и родопското одеало. И под одеалото – аз. Седя гледам украсената изкуствена елхичка и мисля за какво ли не. Игра на неврони. Спомняш си минало, настояще, мислиш за в бъдеще. Дори и онази приказка си припомних – за трите коледни духа – на миналото, на настоящето и на бъдещето. Загледах се в закаченото на едната дръжка на секцията палто и то сякаш ме подсети за някакво друго аз. Това, което не се впечатлява от нищо. Което като погледнеш в най-добрия случай няма да видиш нищо. В най-лошия….. пак няма да видиш нищо. Просто отражение на действителността. Онова аз, което, за да разбереш трябва да прекараш бая време с него. Да започнеш да улавяш какво значи лекото присвиване на очи, небрежното махване с ръка…. дреболии, които не се улавят…. А елхата си стои немигаща… и добре че не мига. Страшни са тези лампички с положенията – включваш ги да светят без да мигат и започват да ти идват гениални идеи от сорта на това как да ги вържеш към mp3 плеъра и да примигват в такт с музичката. А музичката от 20 минути насам си стои Metallica – Nothing Else Matters и много успешно спомага на това времето да спре. Елхата не мига, песничката се върти, ти си на топло в плюшеното кресло под плътното одеало, а чашата с вино е до теб на използвания за масичка Селерон. И в цялата тази забрава сънят все още се скита някъде по неговите си сънни работи. Явно и той бизнес си има някакъв и си го върти. Чудя се защо не закача плеъра към USB-тата и да не точа батерийката, или просто да пусна музичка от ПеЦе-то, но няма да е същото…. Сякаш ще му взема живота включвайки го на поддържаща апаратура. Така си е добре. So close… no matter how far… couldn’t be much more from the heart…. forever trust in who we are and nothing else matters…… Отново отначало. Змията захапала опашката си, нали така, Сара Конър? Както казвал някога онзи учител по история… Всичко се повтаря, но и всичко е различно….или It’s all the same, only the names will change….. Реката пак ще си тече,  но водата, в която ще влезеш втория път, вече няма да бъде същата. Започна да ми се губи връзката ==> време е за още една глътка.  Хубаво вино. Домашно. Леко по-студено от t° в стаята, заради стоенето върху металната кутия. С тънък, резлив, ненатрапващ се вкус. Вкусно вино. А ми попадна пред очите и свещичка останала от…. някога си. Само да си намеря кибритчето и ще светнем на още едно място в стаята, освен в ъгъла на елхичката и ъгъла на монитора. *свет* Стана приятно. Красиво нещо е огъня. При липса на камина се радваме и на мъничкото пламъче на кибритената клечка и след това на пламъчето на фитила. Песничката продължава да се върти в слушалчиците. Замислям се колко неомръзваща е. Чух я за първи път преди 5 или 6 години и от тогава не ми е омръзнала. И с нея са свързани спомени……All these words I don’t just say…. леко одраскване от момичето, с което танцувах… Сякаш беше вчера. Или преди век…. Кой ли ти казва.. И всъщност какво значение има – нали за това е песничката…Да си напомниш колко малко неща наистина имат значение. Като топките за голф. А и двете бири. Закъде сме без тях? Доливам вино, досипвам черен пипер… Наздраве… А времето продължава ли, продължава да си е спряло… Сякаш е насън. Което ми напомни за една друга песничка… Да видим ще я намеря ли Тони – Всичко било е насън. Такива ми ти работи под одеалото…. Сега смятам да спра ПеЦе-то, да си се сгуша отново на фотьойла, да си пия виното и да знам, че Nothing else matters…….

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: