Късмета

29/12/2006 at 16:36:53 pm (Общи)

…..Било късна нощ когато бедният обущар напуснал Кайро. Никой не знаел докога щял да върви по смълчания път, ако в този миг не се бил изсипал от небето студен, проливен дъжд. Озърнал се Маруф – гледа – няма къде да се подслони и тъкмо когато се канел да продължи пътя си под дъжда, съзрял пукнатина в една скала, встрани от пътя. Завтекъл се Маруф и се проврял през нея.

-Ай, ай, ай… Каква огромна пещера. Сводовете и се издигат високо над мен и са с такива изящни извивки, сякаш майстор, изкусен майстор ги е правил. Оооох… но е студено. Дали да не запаля огън. Я колко съчки е довял вятърът.
Как хубаво се разгоря. Ех… ако можех сега и късмета си да срещна…..
-Ама че работа.. Кой пак ме вика?! И без туй рядко си почивам… Аааа – ти ли си, човеко. Толкова си дребен в сравнение с мен, че едвам те съзрях… Какво искаш?
-Аз ли?!
-Разбуди ме, пък и пита на туй отгоре…
-Кой си, къде си?!?
-Правя щастливи хората, аз, неведнъж. Безплътен, незрим, като вятър свободен, но и с характер, всички знаят – особен. Страшно съм силен и безпределно могъщ. Защо си дошъл, хей ти, дребничък мъж?
-Ех…. Защо съм дошъл…. По чужда, не по своя воля попаднах тук.
-Пък аз помислих, че мен търсиш.
-Аллах ми е свидетел – дори не съм се и надявал да те срещна. Но щом ти сам се изпречи на пътя ми – трябва да съм луд, ако не те помоля да ме отървеш от жена ми.. Вярно – днес ме изгони, но утре като види, че няма кой да и угажда за всичко и няма кого да тормози… пак ще се сети за мен и ще ме открие където и да съм….
-Щом е тъй – качвай се на гърба ми. Ще те отведа в страна, където жена ти няма да може да намери път към теб.

-Утринната мъгла не се бе вдигнала още, когато се издигнахме. Сега наближава часът на вечерната молитва, а ние все още летим, летим…..
-Ей онази скалиста планина – виждаш ли я? На върха и ще кацна. Там ще те оставя.
-Но…. върхът и облаците стига!

-Слизай – дойде време да се разделим. От тук нататък – всичко от теб самия зависи. Ако искаш да умреш от глад или дивите зверове да те разкъсат – остани си тук. А ако искаш да живееш – спусни се по скалните сипеи. Долу ще видиш един прекрасен град – богат и гостоприемен. Сбогом, човеко. Помисли добре кое от двете ще сториш….
-Няма какво да мисля, а веднага, още сега ще се спусна по сипея надолу! Хич не ми се мре! Обратно – живее ми се!! Много ми се живее.

* * *

-А, каменна плоча….Брех, че тежка била…..
-Здравей, Маруф. Позна ли ме?
-Късмета!! Не мога да повярвам, че пак те срещам!!!
-Та ние не сме се разделяли с теб, Маруф. На върха на скалистата планина нарочно ти казах, че те напускам. Исках да видя какво ще сториш – дали ще останеш, или ще се спуснеш по склона, но ти излезе смел и предприемчив човек, умен и справедлив. А на мен такива хора ми харесват най-много. Сега керван ти трябва. Нечуван и невиждан досега.
-Трябва ми, но ще мина и без него. Но за Зайнаб тъгувам, тъгувам….. А керванът и алчността на баща и ни събраха и разделиха с нея.
-И керван ще имаш, Маруф. С него ще се върнеш при Зайнаб, но ако поискаш и друго – на мен повече не разчитай, а само на себе си.
-Еее…че какво повече мога да искам?!
-Оо, Маруф, човек докато е жив – все иска нещо и сам не го ли постигне е нещастен. Постигне ли го – тогава е щастлив. А ти, това вече зная, намислиш ли нещо – и без мен можеш да го постигнеш….

Маруф обущаря

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: