sex

18/10/2009 at 2:23:40 am (Общи) (, )

Абе понеже имам редовния навик като чуя поредната феминистка теория да изръся „Абе какви са тия глупости ПАК!?“  държа да отбележа, че:
първо – понякога не са глупости,
второ – понякога не са теория,
трето – понякога аз съм чул-недочул,
четвърто – понякога са така представени, че просто ти се иска да напсуваш поредната „клатена-недоклатена пишман феминистка“ и да заебеш цялата история,
пето – между феминизъм, расизъм, снобизъм, сексизъм, анархизъм и т.н. няма нищо общо освен *.изъм-ите, така че преди да бъде коментирано понятието – хайде да погледнем, дали нямаме предвид нещо друго, което НИ СЕ ИСКА да бъде феминизмът.

Та. До колкото аз съм слушал за феминизъм от феминизиращи (за да не поясняваме, членувайки, кой феминизира) то цялото упражнение се отнася към това да направим света малко по-мислещ и малко по-равноправен. Демек – това че чураш изправен, не те прави по-прав в позициите ти от някой, който чурка седнал.

Стига глупости. В крайна сметка всичко се свежда до това, че като се роди лелеяното отроче – първото, което се отбелязва е – мъжко ли е, женско ли е. Пък като стане на 18 – то да си решава. Е да решава, ама не! До известно време – иди-дойди – расте отрочето и уж биде възпитавано. Мен поне ме възпитаваха. Обясниха ми доста отрано, че няма мъжка и женска работа и че както мама може да ходи от 8 до 17 на работа от понеделник до петък, така и тати може да пусне пералнята или да измие пода на кухнята.
Чувал съм и други теории – тати ходи на работа и вечер и носи вечерята в пещерата, мама се грижи пещерата да е топла и донесената сурова продукция да се приведе в годна за консумация.
Има и друга теория – тати се прибира към 2, 3 часа през нощта, къркан до безбожност поради поредната скапана глупост из скапания си живот, изкарва си го на мама, която не знае как да закрепи краищата на семейния бюджет, а през това време отрочето се прави, че нищо не вижда.
Искате ли още една? Лелеяното отроче всъщност изобщо не е лелеяно, а просто последствие от кърканите 15 годишни мама и тати, които и понятие нямат от това какво е да се погрижиш за някой друг, освен рибките или котето и са решили да понаправят малко секс помеждудругото. Та отрочето се озовава в дом „Майка и дете“ и става известно след това в различни криминални среди и контингенти. Примерно. По-рядко – различни научни среди (с надеждата да бъде извън кабината на експеримента).
Още теории? Имате ги. Получаваш завидното наследство на нечий чужд труд преизчислен във финикийската му стойност и започваш да измерваш всичко с фантастичния свят на дебитната карта. Мама и тати…. Е като можеш да си позволиш всичко с едно махване/плъзване на вълшебната пръчица, пардон – карта – е ще минем и без много много нежност обич и възпитание в строги християнски ценности.

Безбройни са случаите. Всякакви хора градят семейства и всякакви семейства се получават. Случват се какви ли не ситуации, инциденти, последствия, препирни и какво ли не още, за да можем просто да вдигнем лирическия пръст и да насочим всевластния нокът на мнението и да произнесем с неопровержим авторитет – ТОВА направи обществото такова, каквото е. Факт е, че практически не може да се намери всесилно и всеобхващащо решение. Има нееднократни опити да се измисли такова, но често се стига до „Липсват ти първите 7 години“, „На това ли те учат в училище“, „У вас така ли се държиш“ и безброй подобни светилници на житейска мъдрост, синтезирана в кратки и всепризнати форми на опит внушаване на вина. Наистина би ми харесало да можех да кажа за всичко – ами те родителите/училището/улицата/университета възпитават така хората и те хората, горките те, без горепосочените няма да се справят с обществото. Само дето трижди проклетото общество е това, което ни прави каквито сме. Парадоксче нали – ние сме обществото, но обществото ни присъединява към себе си!?

И стигаме до там откъдето започнах, а именно феминизъм.

Невъзможно е да говорим за равноправие в свят, в който още по рождение ни делят на мъжко и женско. Още от самото ни раждане ни се внушава разделение. Та това е почти като библейското, че си роден от грях и ще живееш в покаяние, само дето модерният грях е да се различаваш от общоприетото в обществото и модерното покаяние е да се стремиш да влезеш в общественото стадо. Колко удобно! Целият ни живот, АБСОЛЮТНО целият ни живот е асоцииран с „това е за жени“, „това е за мъже“. И изведнъж – ама мъжете и жените имат равни права?! Чакай малко?! ВСИЧКО друго е разделено, ама изведнъж започваме да приравняваме! Още един парадокс! Или може би се надяваме едно по едно да изравним всичко и така да получим идеалното вселенско или по-скоро човешко уравнение?! Е няма да стане!
Докато не успеем да се преборим с доста по-елементарни неща като розово за момиченца и синьо за момченца и за колички, ракети, кукли и т.н. пристрастия – няма да стане.
За да се получи това равноправие, за което един куп групировки, да де, организации апелират – трябва да погледнем малко по-различно на нещата. НЕ МОЖЕ ОЩЕ ОТ САМОТО РАЖДАНЕ НА ЕДИН БЪДЕЩ ЧЛЕН НА ОБЩЕСТВОТО ДА МУ СЕ ВНУШАВА, ЧЕ Е РАЗЛИЧЕН, А СЛЕД ТОВА ОТ НЕГО ДА СЕ ОЧАКВА ДА СЕ ДЪРЖИ КАТО РАВЕН! Няма как да стане. Невъзможно е да се родиш и всички да те олицетворяват с другите момченца/момиченца и да очакват от теб да бъдеш подобен на тях и след това да НЕ бъдеш. Естествено има и частни случаи – осъзнати дечица, или добре възпитани, или непукистчета, които си правят каквото искат и както искат, често се качват на главите на всички, но се справят по техния си начин. Но като цяло – живеем в стадно общество. Общество, което се гради на стадния инстинкт да се следва по-силния в дадена ситуация – независимо по-силен физически или интелектуално. Просто подсъзнателно се търси водач, и ако не бъде намерен, отделният индивид започва да се чувства объркан, изоставен, несигурен, започва на някакво ниво – осъзнато, или неосъзнато – да се страхува и се опитва да се причисли към готова група. Но то „да мислиш боли“ е казала една доста известна преподавателка. И е абсолютно права. Защо ти е да мислиш като вече всичко е измислено, всичко е направено и е уредено и от теб се иска само да си вдигнеш приматското задниче и да го занесеш до най-удобната и подхождаща теб група в човешката гмеж, да си се слееш в обществото и да не мислиш със собствената си главица.
О, че ще има мислене – ще има. Къде да се налееш с приятелчетата. Каква кариера да постигнеш. Как да се справиш с тази или онази задача. Но това е следобработено мислене. Всичко което решаваме в живота си, всички решения, нужди, капризи, страсти и подобно са провокирани от средата, в която сме израстнали и е доста трудно да се върнеш към причините да мислиш точно по този или онзи начин. За целта трябва да се самоанализираш доста дълбоко и да се опиташ да прецениш колко от настоящото ти поведение като личност се дължи на твой избор и колко е просто изкопирано от някой, някъде, нещо с цел да бъдеш харесан или приет, или успял, или каквото и да е и просто го следваш по навик.

Стана много объркано, много раздиплено и много неясно, затова ще го обобщя – докато го има това мъжко/женско – ще има и различен поглед върху мъжките и женските индивиди. Смятам, че ако този разделителен фактор се премахне – обществото ще се освободи от един куп ненужни скрупули, съмнения, подредби и не знам си още какви последици на възпитание, базирано на половете. Изглежда абсурдно, еретично, безсмислено, идиотско, не-знам-си-още-какви-епитети, но ако се замислим трезво върху нещата и след това премислим, ще видим как самата ни култура ни разделя и как ни ограничава. Как още от раждането ни, косвено или пряко, ни се налага стереотипност и в опитите си да излезем от нея се вкарваме в друга и така до безкрай.
Не можете да си го представите, нали… Именно за това говоря – твърде дълбоко е вкоренено, но ако искаме да претендираме, че сме разумни индивиди и че градим общество, което не е изградено на „Sex instructor – first lesson free“, то мисля, че трябва доста сериозно да обмислим варианта, в който сме наистина равни и не робуваме на скрупули.

И едно последно нещо – колко от вас могат спокойно да се преоблекат пред индивид от другия пол и защо?

Advertisements

8 Коментари

  1. Кака ти said,

    Бъркаш феминизъм с еманципация.

  2. Sturm Café said,

    Това май е последният проблем.
    Много, много, много, много, никой не знае всъщност колко учения в основата си са сбъркани. Не в онази част, където растат и се развиват, а там, където са на път да се разклонят. На местата, където стъпват в реалния живот. В тази връзка /на ученията с практическото им приложение/ в главата ми се пораждат няколко неща:

    1. Въпросът не е дали той ги бърка, а колко от феминистките го правят. Защото за 90 процента подозирам, че се справят доста по-зле от него. Всъщност не го подозирам – свидетелствам, от някой друг клуб. И от тъмното си минало… Пък и кой каза, че еманципацията не се корени във феминизма? И ако го е казал: защо?
    2. Съществува една изключително забавна теория на един не особено забавен човек, но знаем – с яките теории така се случва. Тя гласи, че голямото дете на феминизма е порнографията – изродената представа за човешките права и за същността, която дели човека от жената. Едва ли едното е част от идеологическата платформа на другото… Но със сигурност „другото“ е използвано от лоши хора, за да може „едното“ да се появи. Предпоследният абзац е повече от верен.
    3. Човек Ад, познавам ли известната учителка, на която се позоваваш?
    4. Преобличането – може. Зависи пред кого 😀

  3. UZUMAKI said,

    Дааа… супер забавно!
    Ето това ми е проблемът с отношението – щом е грозна ==> е феминистка?! А може би е някаква друга класа?! Или това, че си мъжко, автоматично те прави ‘убавец?
    Нарочно го оставям, за да служи като пример за човешката глупост.

    Edited by HellMan

  4. kilimyavka said,

    *измът не вони, вони егото, което опитва да го превземе. *изъм е самоунищожение и трябва да бъде разбрано като такова, за да може в тая вселена да се живее добре. За другите – после. Защото стоенето в началото на *изъм-а и нереализацията му е това, което кара хората да горят и да живеят заедно. Развитието на *изма е това, което пречи, защото е подвластно единствено на егото и, следователно, е зависимо от всеки човек поотделно. А така проблеми не се решават. Все още сме на етап „оцелей“, докато това не се осъзнае от всички, но по онзи хубав начин, каращ те да се чувстваш в абсолютен мир и хармония с всичко, винаги ще се появява някой Хитлер или Сталин да е*е майки. А в същото време няма как да стане с бездействие и с увещания „не прави така“. Затова съм се насочил към науката, и представа си нямате какви неща се намират във физиката – идеи, неоткрити от съзнанието – също както идеи, открити от съзнанието не са нанесени там и не са получили своя, така да го нарека, еквивалент. Но мисля, че по първият критерий физиката определено е по-богата. Това е нещото, което ни е под носа, и което всеки човек, търсейки нещо, казва „брех, то било под носа ми“. Да, знам, че пътят е по-важен, но мисля, че все още не сме стигнали дотам. Не и на разумно ниво, защото, за да може за един човек пътят да бъде важен, то той трябва да е направил нещо за тоя свят и чак тогава да разправя как пътят е важен… Да, когато живееш е важен, преди това – докато оцеляваш, по-добре да не го ебаваме чрез егото си, защото само го скапваме. Та, това „излизане“ на общия път надали ще се случи в близките няколко хиляди години, еволюцията е БАААВНА, а и естественият подбор е заминал, освен това има хора, които никога няма да разберат някои неща (по-точно, никой от нас няма да разбере поне едно нещо), а на всичкото отгоре никой нищо не може да каже дали „душите“ са вечни – за тялото е ясно, че не е, но този въпрос ме човърка напоследък. В крайна сметка именно нещо, което не съществува, като времето, лашка наляво-надясно цялото човечество като не му позволява да скрие болката и да повярва в прикритието си, за да може да живее свободно. Защото, за да се случи нещо такова, трябва да е именно ЕДНОВРЕМЕННО, тъй като в противен случай винаги ще има недоволни, накърнени, анализиращи неща, които не бива да бъдат анализирани и т.н. Да, до известна степен не трябва хич да ни пука, но да не е и точно така. Май първо трябва да дадем точно това, което искаме, за да го получим, или да изпреварим времето, което е вид измама за по-Висшия Разум, а това, естествено, не остава ненаказано – наказанието е ясно – като си го криел – кажи го сега и на другите. И все пак трябва да се внимава кое на кого се казва, че, то е ясно – всяко зло за добро, ама искам да вярвам, че баланса в това отношение може да бъде скапан. Християнството е това, което забавя зверски нещата в акъла на повечето хора, защото не са се научили да вземат точно определено нещо от него, разстройвайки съществено синхронизацията на събитията. Повече от ясно е, че ако преди 2 минути си станал от леглото и тръгнеш да тичаш 1км ще си като ударен от чук. После ще си напред, ама ще се чувстваш кофти. Ще се чувстваш кофти, ама ще си по-напред. Тука вече става изборът.
    Другият вариант е да си назад, но да се чувстваш добре. Съответно, да се чувстваш добре, ама да си назад. Винаги след подобни кризи сякаш е по-добре да се избира първият вариант… Освен ако не си прекалено напред и не искаш да „изчакаш“ другите. Тогава обаче можеш да се вкараш в капана на комформизма, особено ако прикритието ти до момента е било на шест. Тогава се надъхваш излишно и най-много да пукясаш от инфаркт, само от комплекса, че си изостанал за малко, при положение, че си го направил с ясна идея.
    а, за феминизма… майната му, ‘ич не ми и дреме за какви се мислят. То някои са толкова ясни, че чак прозират и виждаш от другата им страна. Не притежават Богообразния вакуум в главата си, а някакво изкривено подобие, което се стремят да запълнят с пенис. Ясно е, че веднъж като го направиш, те ще искат от същото пак, без да търсят причината му, което се явява самото развитие. Да бе, знам, че никога няма да го намеря… ама е забавно. Пък и иначе ще умра без да дам нищо, което е свръх-путкенско. И все пак Вселената има три опции за развитие – да продължи да се „разширява“ до достигане на абсолютна квантова изолация – сиреч пространството да стане толкова много, че накрая атомите да се разпаднат на електрончета и протончета и цялата вселена да се състои единствено от разпаднали се атоми поради слаба енергия. Вторият вариант е просто да спре да се разширява и да си остане такава, каквато си е – кой знае. Третият вариант е в един момент да престане разширението си и да започне да върви към т.нар. Голямо Свиване, след което всичко да започне отначало. И това не се знае, може пък да има други вселени, мостове между тях, измерения, за които не сме и подозирали… Това за Вселената е свръх-субективно, тъй като ние имаме сетива за три измерения и акъл, ясно осъзнаващ четвъртото (времето), както и неясно осъзнаващ евентуални следващи измерения. Пълна каша е и просто хващаш това, за което те бива, да почистиш, че си е ебало и майката…
    *конформизъм – редакция към миналия пост. мразя тъпи грешки.
    Християнството (поне изкривеното такова, което аз свързвам със Средновековна Европа) се стреми именно към това „раздалечаване“, докато Древният Идеал, към който УЖ се стремим от Ренесанса насам (ама от тогава се намираме в ебати застоя и добре, че е рок-музиката да възкреси нещо от доброто старо) прави точно обратното… В крайна сметка май няма да стане нито едното, или по-скоро единиците са хората, които успяват да преместят в едната или другата посока камъка, докато нормалният човек е овца и винаги успява да съчетае нещата – дава своя представа за „спряла“ Вселена. Не знам кое е правилно, не се наемам да кажа, само знам, че на спрелите им е през кура за тоя камък и точно те го отнасят от цялата история. Тука правя асоциация с онова клипче на Aphex Twin – Come to daddy и може би любимият ми кадър от нея… Много готино казано. И в същото време, за да спреш войната, трябва да станеш крайност и в двете направления и да откраднеш единичките от двете места. И пак ще се намери някой, който да те бие.
    Общо взето бъдещето е кучешко – да вървиш в две посоки, използвайки неоткритото за общата цел. Винаги е било такова. И винаги се разкриваш, защото винаги правиш грешката да (не) го правиш за себе си. А разкриеш ли се „горе“, веднага се явяват лешоядите, дето ти го взимат и го използват същото нещо, но за точно обратната идея на твоята. Лайняно, а?
    Така че каквото и да си говорим, май най-важно остава това, което правим чисто материално тук. И по-добре когато знаеш как да крадеш отгоре, да знаеш как да го даваш долу, а и да учиш другите да правят същото. Което е пфффффффф ужасно трудно, защото се изисква хипер-много самоконтрол, мислене, УСЕЩАНЕ и жена. А жените (връщаме се на феминизма) напоследък ‘ич ги няма – ни по акъл, ни по чувства… Е как да се справим сами, бе, вашта мама… не, не искам да съм маймуна, дето бута камъка на пещерата и да пали огньове. Нали мъжете сме по-низши, дайте ни его, по дяволите… Щото май само жените имат… напоследък.
    Начинът – причиняваш си някаква трагедия, колкото и минимална да е тя, за да „изядеш“ това, което горе се е случило с някоя мадама, за да пооправиш малко нещата тук. Което връща на християнската идея за „страданието“ и как то движи света. Хубаво, така е, ама първо няма смисъл да парадираме с това, второ – как тогава да достигнем „там“? И какво ще правим „там“?

  5. zaveqna said,

    Съгласна съм, че няма никакво значение дали се нарича „феминизъм“ или по друг начин – в основата на конфликтите е границата, която стои между двата пола, и внушаването, че всеки стои от едната й страна и трябва да се съобразява с това във всички сфери на живота си. Докато има граница, ще има противопоставяне между „мъже“ и „жени“, ако няма граница, те ще са просто „хора“ – според мен така и трябва да бъде.

  6. indra said,

    преобличането не е индикатор. то е свързано с начина на възприемане на голотата, а той е повече религиозно и ценностно обусловен, отколкото полово.

    струва ми се, че няколко понятия се напълниха с чужд смисъл. нещо като ошаф (много я мразя тази нелепа супа от плодове…).
    не смятам, че жените и мъжете трябва да бъдат равни. обективно те не са. не само физически, но и като светоусещане и нагласи (след толкова мерло ми изглежда ненужно да се впускам в подробности, но заинтересованите могат да разберат защо жените не паркират добре, а мъжете не слушат).

    нещото, което едно грамотно и относително развито общество приема е, че жените и мъжете не са еднакви, но имат равни права. последното е напълно достатъчно за мир и добруване.

  7. Eneya said,

    И че поведението и реакциите на мъжете/жените са до голяма степен повлияни от възпитанието, включително неспособността за паркиране на някои от тях?

  8. indra said,

    ами не точно, макар че възпитанието и средата влияят в огромна степен. или както още чичко маркс го е твърдял – битието определя съзнанието. абстрахирам се от факта, че изказването, че човековъдството изостава от животновъдството също е негово…

    по повод паркирането попаднах преди време на интересно изследване на начина, по който функционират мозъците на жените и мъжете. оказало се, че има съществени разлики. жените, например, имат два центъра, които контролират говора. това е причината от една страна те да приказват повече (пак статистика – дневно една жена има необходимост да изприказва около 12 хил думи, а един мъж – под 7 хил), а от друга – при травма в предната част на мозъчната кора мъжете обикновено губят говор, докато при жените говорът не се променя. жените трудно възприемат разстояния и това е причината да шофират по-трудно нощем и да имат проблеми с паркирането. мъжете за сметка на това имат значително по-стеснено периферно зрение и т.н., и т.н.
    текстът определено е любопитен. основава се на дългогодишно изследване на двама психолози и верен за представителна извадка (т.е. всички твърдения са с уговорката, че има отклонения от средните величини).

    та в този смисъл възпитанието несъмнено е в състояние да генерира изключения. липсата му също.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: