Еволюция – 2

15/11/2009 at 8:25:23 am (Общи)

След предишния пост, държа да напиша какво всъщност имах предвид и да го представя разбираемо, а не заяждащо се:
1. След няколко хиляди години цивилизация и оцеляване, основното поведение на човешките индивиди е на същото ниво като в началото – размножи се и запази рода и вида.
2. Много често се възприема фактът, че като е твоя кръв, детето е по-важно от всичко и могат да му се прощават много неща.
3. Децата не са длъжни на родителите си, затова, че са създадени. Ако аз искам да имам дете, аз ще се погрижа предварително да мога да му осигуря живота, който намирам за пълноценен. То ще порастне и ще има друга ценностна система от моята, но аз ще съм длъжен пред себе си и пред него да заслужа уважение и доверие, не защото съм родител, а защото предизвиквам.
4. Относно пубертета: Пубертет е имало във всяка възраст и във всички социални строеве. Съзряването на индивида в периода на юношеството е безспорен и в различните култури е отбелязван по различен начин – някъде са обучавали децата какво да правят, другаде са ги пускали в гората – и който оцелее – той се е смятал за порастнал. Вариациите са доста, както и обществата и времето не са малко.
В наши дни, подрастващите имат свободно време и имат постоянна връзка с всичко наоколо. Имат множество социални контакти и принадлежат към множество социални групи – факт, който в миналото не е бил същият. Освен това, моралът, принципите, възприятията и стереотипите на едно общество се променят с времето. Не може да се очаква, че 15 годишната, прекарваща часове на телефона, американка, ще има същото поведение като 15 годишната индийка.
Явка, разбирам те, че те е яд на необмисленото съществуване на голяма част от съплеменниците, но не обвинявай пубертета. Както съм споменавал – много по-важно е как ще порастне едно дете, къде, с кого и на какво ще бъде научено. Думите „липсват ти първите 7 години“ не са случайни – това е периодът, в който приемаме основите на социалното общуване  – „кажи благодаря“, „не викай в ресторанта“, „сдържай първични емоции“ и т.н. подобни. Всеки си има собствения пубертет – мускули, мутиращ глас, бюст, акне… всички тези неща се отразяват на социалното ти общуване и почти винаги те променят. Трябва да си имаш доста ясна представа за какво е всичко това, за да не те обърка, да не ти пречи и да не те кара да се чувстваш несигурен в социалната джунгла. Подкрепям те, че „днешните пубери“ не са каймакът на обществото, но помисли с колко още днешни пубери не се сблъскваш и колко от тях действително са каймакът. Не осъждай термина – той не е навлязъл преди 150 години. Преди малко по-малко време започва да бъде изследван с подходящата апаратура и нужните анализи. Пубертетът съществува. Не само като оправдание, но като чисто физиологическо и психично явление. Това, че можеш да се справиш с него в собствената си глава, без пубертетът да ти повлияе особено, е положително. Поне за мен беше и още е. За съжаление не можеш да го изискваш от крайния резултат на цял живот обществено влияние – не можеш да се изправиш пред масите и да кажеш: от днес няма да показвате признаци на емоционално разстройство или неудовлетвореност. Трябва ти общество, което да ги възпитава и да ги възприема по подразбиране.
5. Раждане. Най-естественото нещо – да отгледаш наследник. Наследник на какво? Гени, заеми, семейното имение, бизнес, война… Защо имаме поколение в крайна сметка? За да не се затрие генофонда? За да има внуче за бабите и дядовците? Явно още не съм пораснал достатъчно, за да разбирам желанието за дете. Всичко, което мога да предам на кръвен роднина, мога да го предам и на некръвен близък. Отново споделям позицията си, макар и крайна, че в обществото на 21 век, раждането трябва да се прави под контрол. Трудно е да си представим това, защото звучи малко като развъждане на хора, но се налага. Много сме и ставаме все повече и повече и няма какво да ни намали. Трябва ни ГЛОБАЛНА политика за раждането, а не НАЦИОНАЛНА. Първо – ще запазим изчезващи етноси, второ – ще забавим прираста на и без това прераснали народи, трето – отдавна бройката население не означава национална мощ, четвърто – ще се премахне това пренебрежително отношение към жените, пето – контрацептивната индустрия ще пострада и то на глобално равнище, но ако ресурсите и се пренасочат към по-генерално решение на проблема, смятам, че ще е по-разумно и по-трезво от колкото да бъдат финансирани кампании за раздаване на противозачатъчни.
И помислете върху това – колко души на ден стават ХИВ позитивни и защо?

Advertisements

има 1 коментар

  1. А. Кекилпени said,

    Виждам точно отражение на собствената си ценностна система у теб и това ме радва, макар да съм учуден… нямам кой знае какви спомени да съм се старал да ти предам възгледите си за света.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: