Хацк Тхе Планет II – 10 години по-късно

24/12/2009 at 9:19:42 am (Общи) (, , )

Хацк Тхе Планет II- 10 години по-късно

Увод:

Знаете ли, че преди около 10 – 15 години се разви културата на компютърните клубчета? Взимаш гараж, купуваш няколко маси и 5-6 компютъра, нарисуваш по стените малко Пришълци и Хищници в стил AvP, опрозорчваш компютрите, свързваш ги в мрежа и слагаш кибик с тетрадка, който да упражнява закон и ред в цялата дейност. Мишките бяха топчести, мониторите мигаха на 60 херца, GTA беше двуизмерно, а Делта Форс нямаше продължения. Хората се радваха на първите 3д ускорители, стреляха се на Quake, Doom и Blood всички с разширение 2 зад себе си, развиваха стратегически битки на първия Red Alert и Age of empires, а Blizzard и Valve крояха мръсни планове как да завземат света на геймърите, продавайки душите си и измисляйки Star Craft и Half Life, нямайки си понятие до какво ще развият WarCraft. Общо взето славни времена. Беше преходно време и за интернета – все още се използваха модеми, но много хора започнаха да откриват UTP кабела и гениалната идея: абе, аз като живея над клубчето – не мога ли да пусна една жица до рутера долу и да използвам мрежата?!! И о, чудо – роди се транснационалната-трансатлантическа-транс-не-знам-си-каква-още-важното-е-да-е-ТРАНС мрежа! Появи се и явлението „Нощна” – събирате се групичка индивиди и ви заключват за цяла нощ в съответния гараж да се стреляте на каквото си решите.

И разнесе се новината за компютрите и станаха масови. Родителите се притесняваха от времето, което отрочетата прекарват по подобни места, но отрочетата продължаваха да го правят. Вече не беше нужна невероятно-невъзможно скъпата инвестиция за сносен домашен компютър – трябваха ти заветните стотинки за половин, един час мултимедийно блаженство. Това беше поколението, което се сблъска масово с компютрите и ги прие за даденост – не му трябваше ДОС, не знаеше ‘що е то МЕИ, дискетите започнаха да отмират, а игрите да искат ресурс.

И видя потребителят, че беше лъскаво, шарено и ангажираше цялото внимание и съзнание и каза: хубаво е. А корпоративните гиганти само това чакаха – започнаха да бълват нови и нови хардуерни и софтуерни продукти, чиято единствена цел беше да превъзхождат предния и да дават нови невероятни възможности.

А какво се случи с Хакера?

Той продължи да бъде любимецът на махленските баби и съседки, да се бори със световните несправедливости, режейки главите на злата майкрософтска ламя, загубвайки надежда, че при 65536-тната глава, ламята ще издъхне. Гледаше изпод вежди масовия потребител, неразбирайки ‘що за чудо е това, което хаби процесорното време, а не го използва адекватно и се отказа от опитите за помощ – потребителят беше неспасяем случай (как е възможно да си купиш компютър без флопи?!). Продължи безконтактните комуникации, но премина към по-нови изразни средства – LAN карта – първо 10 мегабитова, а след това и 100 мегабитова. Интернет връзката се превърна в нещо, приемано венозно по високоскоростни оптични трасета. Мобилните оператори осигуриха достъп до интернет към телефоните и вече под път и над път можеш да засечеш безжичен интернет, а БТК ADSL се превърна в мръсна дума и символ на най-низш начин за свързване. Модемите бяха оставени като скъп спомен от миналото, като спряха да се срещат дори по компютърните магазини, с което можем да преминем към

Hardware:

Хакерите никога няма да използват машини по последната мода. Вписано им е в длъжностната характеристика. Машините винаги ще са по-назад от всемогъщите геймърски компютри и винаги ще работят по-добре от тях по простата причина, че хакерът винаги знае какво точно му е нужно и защо му е нужно. За хакерът е по-характерно да промени основното предназначение на стар мобилен телефон от колкото да купи поредната Nvidia измишльотина. Също така е често срещано явление устройствата от домакинството и покъщнината да бъдат закачени към компютъра за по-бързо и лесно управление. Хакерът не цени комерса и дълбоко го презира – той е практик с реалистичен възглед към света – нека не се юрваме на новото – то само ще си дойде, когато трябва. Все пак сентенция от миналия век се превърна в нещо изключително вярно: „Големите хардове водят до пороци”

Software:

Нека се поклоним на Пиратските гурута от острова на съкровищата, акостирали в небезизвестния залив. Нека отдадем почит на всички знайни и незнайни торент тракери и p2p мрежи, които успяват да снабдят хакера с нужните приложения без да бъде наливано в пошлата софтуерна индустрия. Нека всеки си спомни времето, когато 25 минути за сваляне на mp3-ка бяха нещо нормално, а 10kb/sec беше постижение, достойно за screenshot и разпращане на цялата ICQ листа. Хакерът се придържа към приложения доказали се с времето. Наблюдава се и голямо преминаване към всякакви линукс дистрибуции както и наличие на лепенки MS Free, които хакерите с гордост лепят върху машините си. Останалите продължават да използват MS продукти, но единствено и само след няколкогодишно изчакване на поне 2 сервизни пакета. ДОС остана в миналото, но излязоха ДОС симулатори, които да поддържат старите и култови игрички.  Програмните езици се развиха и нароиха. Въпросът „колко езика знаеш” отдавна промени стандартното си значение.

Явлението “Skype” се приема като необходимо зло – отдавна чат румовете се изпразниха и преселиха, с което хакерът се видя принуден да се регистрира в телефонния клиент, пък макар и само, за да може да говори безплатно. ICQ бе възвеличено до единствена професионална версия 2003b pro, а след това бе обявено за шарения и масово се премина към QIP. Също така стана масово да се използва Ad-block-ър – полезно софтуерче към не-майкрософтския браузър, което скрива досадните рекламки и практически забързва сърфирането. Лаптоповете станаха все по-разпространени и приети заради практичността им. Голяма част от хакерското съсловие ги използва при работа или пътуване – останалата част твърди, че ако работеха нещо, за което им трябват, или пътуваха – биха се снабдили, иначе не.

В общ план:

не настъпиха особено много личностни промени. Хакерите продължават да бъдат хърбавите, често очилати, младежи, носещи удобни поизтъркани дрехи и проявяващи скептицизъм и непукизъм към заобикалящия ги свят. Единствената промяна в стаята се изрази в плакатите на Матрицата (само и единствено първата) и подмяната, а по-често – добавянето на втори компютър към интериора на мястото на телевизора. Понякога столът се сменя с по-удобен от предишния свръх удобен, но като цяло стаята на хакера е мястото, което съхранява компютъра му, нищо повече.

Витаят различни слухове за хакерки, но те продължават да се приемат като нещо мистично и невероятно. Близките и познатите все така възприемат хакерите за странни птици обсебени от компютрите си, но то си е точно така. Любовта и сексът в живота на хакера се ограничават в любов към компютъра и секс по случайност.

Относно обучението – хакерите гледат с недоверие на хората, които смятат, че можеш да се научиш да правиш това, което те правят. Общовалидно твърдение е, че Хакер е диагноза; не се става такъв – просто си такъв. Всякакви опити да им бъде преподадено нещо, за което те не искат да чуват, са обречени още в зародиш. Най-вероятно хакерът ще изпадне в летаргия, докато цялата сесия приключи.

С развитието на харддисковата индустрия както и високоскоростния интернет, хакерите успяха да се снабдят със сурови формати на любимите филми и албуми, попълниха колекциите от каквото колекционират и започнаха да се чудят има ли с какво да ги учуди интернет. Любимите слушалки претърпяха развитие до сложни мултифункционални устройства, от които може да се командва компютърът. Мобилните телефони са интересни докато бъдат хакнати и превърнати в походен компютър, от който можеш да достигнеш домашния.

Забавленията за хакера са простички – да излезе да пийне няколко бири с някой друг брат по модем и да изкоментира колко славно е било времето когато интернетът се ценеше повече, а свободното място беше кът. Играят се предимно старите и култови игри, като тук-таме се преглежда някое друго ново заглавие, колкото да не е без хич. Часовете прекарвани зад компютъра нарастнаха прогресивно със скоростта на интернета. Често хакерът няма представа за това кой точно ден от седмицата сме, а при по-дълги заседявания – коя седмица сме.

Къде и кога?:

С развитието на интернет се развиха и форумите. Помощ от хакер най-често може да бъде получена там. Обикновено са грамотно написани мнения, по същество, без излишни коментари и глупости.

Реално – никой не знае къде може да бъде намерен хакерът. Поради естеството на действията си не обичат да се разгласява къде ходят и какво правят – най-често могат да бъдат открити по пейките в парковете или в киносалоните, ако има нещо заслужаващо си, което също е рядкост напоследък. Иначе – България, или поне София се превърна от страна без комуникация към външния уеб свят, към страна със завидни уеб възможности. Скорости, връзки, липса на ограничения и спорадичните акции на някои агенции и организации, колкото за цвят… Само че наред с това се увеличи прогресивно и прахосването на всички тези възможности. Преди не можеше, сега почти никой не се занимава да го прави… Ами шанс. Важното е да не се забравя мотото Хацк Тхе Планет, а колкото по-бърз трафикът – толкова по-добре

Приложение:

Това са няколко култови извора относно хацк-ването през различни гледни точки:

http://donangel.h1.ru/lc.html

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1024&pid=7547&mode=threaded&start=

http://free.hit.bg/injinera/public1/misli.htm

Advertisements

има 1 коментар

  1. A. Кекилпени said,

    Кажи, не смяташ ли, че Интернет в наши дни прави нещата прекалено лесни? Преди си спомням безсънните нощи (ти тогава не се занимаваше с компютри още) да се науча да правя едно-друго, (вярно, че предимно с компа, но пак ставаше въпрос за преиначаване на нещо, което по принцип е предназначено да прави друго нещо) и часовете труд и проба-грешка, докато стане каквото искам, понякога без да има някаква практическа стойност, ами просто да видя дали и как мога да го направя. Сега отваряме ‘Нета и отговорът ни е на тепсия (справка с как направи . Практично, но не твърде полезно с оглед запазването на тези умения и нагласа като цяло.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: