За ученето в чужбина

05/01/2010 at 5:44:22 am (Общи) (, , , , )

Народният поет, в лицето на Спенс, го е казал: „Сам решаваш, багажа стягаш и заминаваш…“.
Накратко – цитатът изчерпва цялата тема.
Надълго – има няколко неща, които трябва да бъдат споменати.*
Ще започна с любимия на всички баби, дядовци, майки, бащи етц. родословие, въпрос: Ти какъв искаш да станеш като порастнеш? Какъв, какъв… патоанатом?!
Кой ти знае какъв иска да стане като порастне и какъв ще стане в действителност?! Най-досаден е моментът след гимназията, когато трябва вече да си „узрял“ до премъдрото решение какво висше ще учиш, за да изградиш бъдещето си и да станеш… директор на водопад?! Само че никой не го касае дали си имаш хал хабер от живота навън и какво ще правиш със себе си. Особено ако действителността за теб се е изразявала досега в: ставам отивам/не отивам до училището, връщам се, уча/не уча и после пак и така 12 години. И изведнъж какво – зрели решения и избори, висши образования… дрън дрън!

Какво?
За да решиш какво да учиш, най-първо трябва да се убедиш, че искаш да учиш точно това и да имаш някакъв, макар и бегъл, план какво може да произлезе от него – например: ставам океанолог и отивам да снимам с лодките и подводниците разни подводни твари и подводен релеф.
Аз лично си реших проблема „какво искам да правя?“ благодарение на следния тест:
https://update.ucas.co.uk/cgi-bin/hsrun.hse/Stamford/ucas_reg/ucas_reg.hjx;start=ucas_reg.HspersonalDetails.run
Тестът задава различни насочващи въпроси и изгражда профил, чрез който показва какво би могъл да работиш. Първият път, като го направих, ми даде 29 от 30 възможни сфери, така че ми се наложи да го направя около 10-тина пъти, докато си изчистя сигурен краен резултат, но ми беше полезно.

Къде?
След като е решено какво да се учи, започваме да търсим информация къде съответното нещо се преподава най-добре и колко струва там. В Англия образователната система е направена доста удачно – трябват ти пари за живот (като навсякъде) и пари за университет. Има добри схеми и за Шотландия, Дания, Холандия, Германия. Подробности могат да се намерят на сайта на Интеграл. На хората от агенцията това им е работата – да дават безплатно акъл относно чужбинските схеми. Информацията, която имат те, донякъде съвпада с написаното тук, но е по-сигурна и по-адекватна.

Колко?
Животът и къщата си ги плащаш ти, а за университета можеш да изтеглиш заем от англичаните, като заемът е измислен доста адекватно. Теглиш, учиш, завършваш и започваш да търсиш работа. Да кажем, че си намерил работа в Шри Ланка и средната работна заплата там е $1500 на месец (не съм сигурен колко е). Само че ти си си намерил работа, за която ти плащат $2500 на месец. Заемът за образованието го изплащаш като ти взимат 10% от тези $1000 над средната заплата. Ако за 25 години не успееш да си намериш работа, над средната работна заплата, заемът ти се опрощава.
За да живееш в Англия ти трябва някаква работа. Средното работно заплащане е около £6 на час, но като студент имаш право да работиш само  20ч. на седмица – все пак си там, за да учиш. Стая в къща с колеги можеш да си намериш за около £250 и с останалите спечелени пари можеш да живееш, ако не в разкош, то поне спокойно. Университетите също предлагат квартири, но обикновено са по-скъпи от свободния наем. Почти всички учебни материали могат да бъдат намерени в университетските бази данни (библиотеки и сървъри) и тук таме се налага да си купиш някой учебник/книга, за да си ги имаш.
Само че има една малка подробност, която се отнася за българи и румънци: за да започнеш работа ти трябва разрешително, което се издава от Border agency на базата на няколко документа, които им се изпращат по пощата: лична карта (да, оригиналната, няма страшно, ще ти я върнат), уверение от университета, че си учащ, 2 снимки и банково извлечение, което показва, че имаш пари да живееш 2, 3 месеца  в държавата им. Процедурата отнема около месец и е задължителна, каквото и да ви говорят. Демек – кацаш, спиш първата  вечер в хостела, в който си си резервирал предварително легло, на другия ден отиваш в първата банка (гледаш да не е HSBC), правиш си студентска сметка, прехвърляш пари в нея, вадиш извлечение, взимаш уверение от университета, попълваш сертификат BR1 и изпращаш по пощите. Бързата им поща е за 1 ден и струва около 5 лири. Нормалната им поща е няколко дни и е около лира. Можеш да добавиш към пратката и още един плик бърза поща, за да ти върнат нещата бързичко, а не със стандартната.
Като приключиш с това, разузнаваш наоколо за супермаркети, кръчмета, библиотеки и забележителности и си готов.

Как?
За да кандидатстваш в английски университет се регистрираш тук: http://www.ucas.com/. Този сайт е унифицираната и централизирана система на британците за кандидатстване, в който и да е от университетите им. Струва 20-тина лири и ти спестява цялото препускане между градове, Ректорат, УНСС и каквото там още се сетите. За всяко нужно за попълване поленце има подробна информация. Накратко ти трябват мотивационно писмо „Защо искаш да учиш това?“ и препоръчително писмо от бивш учител или някой, който може да те препоръча. Някой от университетите може да ти поиска TOEFL/IELTS или нещо друго подобно, а ако кандидатстваш за рисуване/фотография, може да ти бъде поискано портфолио, което е удачно да пратиш по DHL/TNT, а не по Български пощи. Разходът е 100% оправдан. Отговарят след около седмица по имейл, а първо класиране е някъде около март месец. Системата работи така: избираш една или няколко подобни специалности, избираш 1, 2 до 5 университета и изпращаш. Освен 5-те избора, имаш и един екстра избор (ако не те одобрят никъде преди това). При мен се случи така: кандидатствах фотография, пращах портфолия, но не ме взеха и след това кандидатствах нещо съвсем различно, за което трябваше да пиша ново мотивационно писмо. Проблемът беше, че имаш право само на 1 мотивационно писмо за всичките избори, но го разреших доста лесно, като написах имейл на хората от системата да го прикачат към предишните ми неща и те ми казаха, че няма проблем. Като цяло отговарят бързо и адекватно на имейлите и няма проблеми да ги питаш за каквото и да е.
След като те приемат получаваш писмо: честито, взехме те, очакваме те еди къде си, еди кога си за началото на учебната година. И това е цялата чудесия.
Нещата след това зависят от университета. Аз имам доста добри впечатления от моя – модерно и съвременно оборудване с компютри/книги/списания/речници. Компютрите са под път и над път и са свързани към университетската мрежа и интернет, в които можеш да намериш всичко, което те тревожи. Има единна система за лекции, изпити и пр. занимания, които се качват в интернет и ти улесняват в пъти живота. От теб се иска само да ходиш на лекции и семинари и да учиш.

Кога?
Когато се почувстваш готов. Висшето не трябва да се взима насила, защото е модерно или защото мама и тати така са казали. Вярно е, че е неприятно да загубиш година две в моткане насам-натам, но понякога това моткане ти дава възможност да се осъзнаеш като пълнолетен гражданин и човек, който започва да гради сам бъдещето си.
Сроковете за кандидатстване са до началото на януари месец, за медицините мисля, че е по-рано, но не съм проверявал и не съм сигурен. Кампанията започва от октомври и има предостатъчно време за всичко.

Защо?
Последно, но е и по важност. Защото се убедих че българската образователна система е удивително неработеща. Трябва да хабиш нерви и време за елементарни неща, а нервите и времето са си ценна инвестиция. В крайна сметка правилото, че „ако искаш да учиш – ще се изучиш, а ако не искаш – нищо не може да ти помогне“ важи с пълна сила навсякъде, но защо да преоткриваме топлата вода?! Средата не е много по-различна, отново е изпълнено с човечета, които не знаят защо са там, но поне има и други чужденци, които знаят защо са там и се получава комуникацията. Нивото на преподаване е отлично и си личи, че е мислено как да се влее знание в кухите кратунки. Естествено има и тук там бюрокрационни спънки, но се надявам с тази публикация да спестя доста проблеми, с които се сблъсках в различните моменти. Малко е трудно намирането на работа, но не е невъзможно. Изобщо – уредена нация са, особено ако си и член, какъвто можеш да станеш след 1 година непрекъснат работен стаж.

П.П.
Малко полезни съвети, които могат да са от полза като се отива към Англия.

  • Вземи си разклонител 5-ка, разглобяем. Като пристигнеш само купуваш английски щепсел, режеш/развиваш нашия и си закачаш английския – така не се занимаваш всеки път да превключваш зарядно на телефон/хендсфри/плеър или каквото е там.
  • Приготви се да имаш чучур за топла и студена вода поотделно. Звучи смахнато, но е масова практика. Решението е просто.
  • Съквартирантите обикновено са мърльовци, но можеш да се справиш с това, само се надявай да не ти крадат корите за баница.
  • Не мъкни посуди, паници, тенджери и т.н. За около 50 лири можеш да се сдобиеш с всичко, включително и завивки. Най-много да си вземеш юрган, ако ти стане студено.
  • Здравите и удобни обувки са нещо доста съществено. На Острова ръми често и е хубаво краката да са ти на топло. Също така шуба, която да пази от вятър. Шапка, шал, ръкавици – добре дошли са.
  • Вземи си лекарства – течен аналгин, аулин, разни за алергии или по-специфични. Не можах да си купя аналгин и това е. Пробутват ми разни прахчета, които го съдържат, но аналгин на хапчета или любимите ми ампули – няма.
  • Подправки! Може вече да има пряк път до Индия, но като не знаеш как е чубрица на индийски не е готино. А кюфтета без чубрица и дроб-сарма без гьозум не стават.
  • Отдели бюджет за лаптоп. Полезно е, удобно е и ти трябва за ученето. Че има достатъчно компютри в университета, има, но не можеш да живееш в библиотеката. Не съм сигурен, но на Острова май са по-евтини от нашите.
  • Вземи си разни неща, които ползваш заради характерни особености – аз си събрах поялника с мен…
  • Музика. Независимо дискове/флашки/плеъри – много трудно се намира каквото и да е и е гадно да знаеш, че еди какво си е останало на домашния компютър. Ако можеш си нареди remote desktop настройките на компютъра вкъщи, за да можеш да си го използваш, ако ти потрябва за нещо.
  • Приготви си пътя предварително. Резервирай билети, проучи Google maps за удобни маршрути. Супер много улеснява при непредвидени обстоятелства.
  • Ако нямаш компютър, като пристигнеш си намери карта на града и превозните средства. Логистиката е особено важна и е добре да я проучиш още преди да пристигнеш на мястото, за да не се чудиш после.
  • Използвай скайп за наземна комуникация – в пъти по-изгодно е от предплатените карти за GSM-ите.
  • Не използвай куфари за багажа в самолета, защото отнемат килограми полезно тегло. Раница и сак са идеалната комбинация за превозване.
  • Удобно е да си носиш спален чувал – можеш да отидеш нанякъде и да преспиш без да се притесняваш.
  • В самолета няма да те пуснат с Victorinox и Zippo в джобовете – прибери си ги в багажа и ги извади като излезеш от летището.
  • В никакъв случай не си забравяй интерфейс кабелите за фотоапарата/плеъра. Не че нямат, ама ще си спестиш излишно търсене и занимаване.
  • Огнестрелно и хладно оръжие не се толерира, така че се примири – ще ходиш цивилен на лекции.


*Забележка: горенаписаният текст се отнася основно за Великобритания

Advertisements

13 Коментари

  1. UK – 4 Първи проблеми « Кутията за всичко said,

    […] среща, сигурен ли е, че не се е … объркал?“ Н. любезно обяснил, че той не се бърка за такива работи и […]

  2. theleprechaun said,

    Невероятно подробно си описал всичко 🙂 Само да го бях намерил преди няколко месеца, когато и на мен ми започна кандидатстването… Бих искал да задам един въпрос – трябват ли някакви разрешения за пребиваване, паспорти и други бюрократични недомлъвки ? Възможно ли е да пътуваме само с лична карта дотам или ще трябва: 1. Паспорт; 2. Разрешение за пребиваване ? Някои неща не са описани добре никъде и смятам, че твоя опит (на човек сблъскал с това) е много по-полезен от всичките консултански агенции 🙂

  3. HellMan said,

    Все пак сме в ЕС и то важи поне за пътуването – по летищата минаваш само с лична карта и не ти трябват визи или разрешителни за пребиваване. Също така се легитимираш спокойно с нея, навсякъде, където са ми искали легитимация. Ако имаш шофьорска книжка също минава. Единствената по-интересна случка беше като реших да си купя бира и нямах лична карта, защото я бях изпратил и не беше при мен, но книжката свърши работа 🙂

    • Стефан Събев said,

      Йеее, няма да си вадя паспорт 🙂 Само другите 3 университета да пратят оферти, избирам и започвам да подготвям документите. Университът, при прием, иска ли някакви банкови справки или просто се иска да им платиш таксата 😀 Очаквам завършването… не мога вече. Имам чувството, че всичко става все по-зле и няма никакви надежди .. Затова и „Сам решавам, багажа стягам и заминавам…“ 😀

  4. Eneya said,

    Ххехе.
    Ти със заем ли си?
    Ако не си, само искат да си платиш и толкова.
    Ако си, таксите така или иначе ти ги плаща държавата, теб само ще те уведомяват, че ти е платено или че е време да кандидатстваш за заем за следващата година.
    В кои университети кандидатстваш?

    • Стефан Събев said,

      Най-вероятно със заем 🙂 Имам отговор от Royal Holloway U of London, U of Glasgow и чакам от Edinburh, St. Andrews & Aberdeen. В Шотландия таксите се покриват от SAAS, Англия е добре познатата процедура със заема 🙂

  5. entusiast said,

    За Англия е хубаво да имаш и паспорт. Чиновниците там си знаят едно и също, тоест за чуждениците трябва паспорт, докато им обясниш минава доста време и няма гаранция, че ще ти повярват. Аз изгубих седмици време с правенето на сметка и карта в банките поради тази причина

  6. cut:eater said,

    *пораснеш.

    благодаря.

  7. Skitalec said,

    Не е заради чужденците това с паспорта. Англичаните нямат лични карти, имат паспорти, тук това им е документа за самоличност, с тях си пътуват и зад граница. Затова ти искат паспорт, няма го това със „задграничен“ и „вътрешен“ документ за самоличност, като при нас. 🙂

  8. begem0t said,

    хубав гайд си написал, само че искам да отбележа, че може би за undergrad е друго, но в Интеграл ми се стори, че не са много наясно с магистратури и докторантури, особено как става fundinga…

  9. HellMan said,

    Благодаря.
    За съжаление мога да коментирам само неща, с които съм се сблъскал по един или друг начин и не мога да ти отговоря със сигурност за постград-а.
    Теоретично изхождам до твърдението, че ундърград-овете са повече от постград и затова в Интеграл са по-запознати с темата, имат повече практика, етц. Веднъж им бях на презентация и имаше около 40 човечета ундърград и 2-ма души постград, така че не съм сигурено колко от постград-овете ги търсят за помощ и колко информация имат интеграл.

  10. Анонимен said,

    […] […]

  11. Стефан Събев said,

    Здравей отново 🙂 Този BR1 само там ли мога да го попълня ? Няма начин предварително от тук ?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: