За разликата между Хляба и Facebook
До скоро си мислех, че не понасям Facebook, заради комерсиалността му, но установих, че не съм прав. Не го понасям заради това, в което добрата и хитра идея се изроди. Регистрирах се доста отдавна и почти моментално се изключих. Периодично възобновявам акаунта, за да видя какво става и положението е все по-трагично, а хората му се радват, пилеят се вътре, пасат крави, намират летящи розови хипопотами и реагират учудено „Ама ти не ползваш Facebook?! Как може?!!”.
Установих също и че хлябът е комерс и то един от най-разпространените, само че не ме дразни като Facebook. Причина – има смисъл в него „Има хляб в Хляба!” възкликнах един ден изтрезнявайки.
Основната разлика между хляба и Facebook е простичка – хлябът е част от домакинството, често необходимост; за да го употребяваш не се изискват специфични умения или кой знае каква подготовка; хлябът е нужен, следователно – неинтересен. Обратно – Facebook се превърна от социална мрежа, във форма на различни видове развлечения и това сипа трошички на рибките потребители в техния аквариум на прокрастинация.
И Вие сега, драги читателю, четете тази публикация, защото мислите, че ще бъдете очарован с нещо невиждано и нечувано относно някакво брилянтно сравнение, породено от шамандурата в акъла-море, но това няма да се случи. Това е просто публикация за склонноста на хората да губят време в безсмислици, да пилеят умствения си багаж в това кого да tag-нат и кого да poke-нат и въобще не им пука за насъщния, защото той е донесен от татко и омесен от мама, да живей, живей трудът!
Това е една мрънкаща публикация на разочарование от човешкия вирус, който си умира да се раздава по благотворителности, просия и мероприятия свързани с помощи и подпомагания, а всъщност простичко се рои, докато не свърши наличния ресурс и няма повече електричество, което да доставя хляба, а извинете ме, читателю, Facebook до домашната интернет станция. Просто може и повече.
Panta Rhei - πάντα χωρεi καὶ οuδέν μένει 
voxy said,
08/01/2010 в 12:52:05 pm
„да пилеят умствения си багаж“ хахаха на хората им е забавно, всеки има различни неща които харесва да прави… ти не се ли забавляваш или всичко което правиш е задължително свързано с умствения багаж.
HellMan said,
08/01/2010 в 13:01:32 pm
О, забавлявам се 90% от времето си, но това не ми пречи да мрънкам в останалите 10 ;-Ь
Михаил said,
08/01/2010 в 15:36:33 pm
Странно защо мрънкаш за това дали някой друг си губи времето. А на него може да му е приятно…
Факта че посещаваш facebook говори, че се притесняваш да не изпуснеш нещо…
HellMan said,
09/01/2010 в 2:02:24 am
То е ясно, че е приятно, но се знае, че всяка крайност е неполезна и това е, което ме дразни. И да, притеснявам се да не изпусна нещо, както си имам поща в абв и още един куп неща, които не одобрявам, но имам, защото хобито ми е да съм системен администратор, а за това се изискват познания относно целия интернет, защото не знаеш какво ще хрумне на „онези с кривите пръстенца“
Просто е дразнещо да влезеш в библиотека с 50-тина компютъра и да видиш как около 2/3 от юродите са във фацебук.
Michel said,
09/01/2010 в 10:25:34 am
Facebook до голяма степен е глупаво и ненужно нещо. Познавам приятели, които… внезапно спират да пишат в блога си – а преди четох техни прекрасни неща, или пък публикуваха свои интересни снимки. Минават месеци, и като се сетя да попитам… и често се оказва че „Ами аз си направих Facebook акаунт и…“ – и хоп, няма го човека! 😦
Facebook е затворена и зле направена система, която не знам защо е популярна (например, и досега не ти позволява да смениш един мейл с друг, писах bug report, познайте, дали ми отговориха или направиха нещо). Пълно е с глупости вътре. И аз съм си правил аканут веднъж, сега се чудя, дали да не го изтрия направо. Така и така не го ползвам. Освен това, да паса виртуални овце, вместо да мисля с главата си, да пиша, да чета, да рисувам, … нееее, мерси! Има и по-смислени начини да си убиеш времето и креативността.
Just my two fb cents 😛
chinuk said,
10/01/2010 в 12:05:18 pm
🙂 Леле, през две твои статии се чувствам виновна, че съм майка, тъй като съм създала поредния консуматор. Колкото до фейсбук…и да мрънкаш и да не мрънкаш, все тая. 🙂 Ще му мине модата след няколко годинки и ще замре, по същия начин, по който замря MIRC. Стадото скакалци няма да е там, а ще се е пренесло в някоя друга мрежа, последен писък на модата. И там също ще се занимава със своите тривиални, глупави нещица, които за един са нещо прекрасно, а за друг досадно. И да вземеш да ме „аднеш“ във фейсбук, за да мога да те „тагвам“ и „поквам“ когато ми скимне. 🙂 За мен фейсбук си свърши работата, за която е предназначен. Свърза ме с хора от моето минало, с което трудно бих се намерила иначе. Това, че ме занимава с куп други глупости не ме тревожи. Приемам го като телевизията, за която имам дистанционно и винаги мога да прехвърля на друг канал.
HellMan said,
11/01/2010 в 0:19:30 am
Да, аз също намерих много народ там, а сравнението с дистанционното е доста разумно, благодаря 🙂
*смее се*
Почти сигурен съм, че ти и Ланс ще сте от изключенията, които няма да възпитат консуматорче.
Поздрави, Приказке!
stir said,
14/01/2010 в 0:41:43 am
„но се знае, че всяка крайност е неполезна и това е, което ме дразни“
Истината е крайност, нали? Защото истината съдържа само истина; ако съдържа и частица лъжа, то тогава не е истина. Следователно, истината е най-голямата крайност. Като такава, неполезна ли е?
HellMan said,
14/01/2010 в 10:17:02 am
Да, търсенето и вадене на истината като самоцел е неполезно. Истината никога не е еднозначна и е пряко зависима от гледната точка и наличната информация. Ако нещо е истина за мен, то не го прави глобална истина. Ако нещо е глобална истина, но аз нямам достатъчно информация, то не го прави истина за мен.
Ако приемем, че има бог, то за вярващите това е истина, но за мен, като прагматик, няма логично обяснение ==> кой е по-истинен?
Изпадането в крайност заради крайна истина се нарича фанатизъм, според мен, и също е неполезнo.
A. Кекилпени said,
25/01/2010 в 10:39:41 am
Фейсбук е за общуването това, което е junk food за храната. Социалната мрежа не е лоша идея по принцип, дори го виждам като някакъв зародиш на частично споделеното съзнание, с което смятам, че хората трябва да се научат да живеят, ако искат да еволюират социално, но реалната цел, с която Фейсбук е изграден (да се чете: for profit), напълно опошлява и дегенерира идеята. За да си продължа аналогията – шаренко, много подмамващо, вкусно и бързо засищащо (оттам и тия побутвания и тагвания и каквито още безсмислени простотии са нацвъкали), но в по-едър план – нещо, което е добре да поглъщаш колкото може по-рядко.