Тодор Колев – Жалба за младост – tribute

08/05/2011 at 22:08:27 pm (Крадени, Общи)

Жалба за младост

Нямаше още никакви хора
около кафенето „Кристал„.
Късите рокли бяха на мода.
Емил Димитров едва беше запял.

Синьо елече Ирина облече
в дългата, дългата тягостна нощ.
Кордов намери вълшебното цвете
и светът стана по-малко лош.

С него тогава горяхме от обич.
Лили пееше: „Малка съм аз…„,
а над Витоша облаци нови
се прегръщаха сякаш над нас.

Коста Цонев тогава пред всички
обяви: „Микрофонът е ваш!„,
и излезе Богдана самичка,
и запя: „Нон се риен…

Зеленооко момиче откри за Боян
колко много неща са красиви,
а пък Гуджунов така и до днес не разбра,
че и розите май са бодливи.

А по Йорданка делфини тъгуват.
Гошо потъна сам в тишина.
Бисер все още е юноша бледен
в събота срещу неделя едва.

Още очаква Мишо Мария
на булеварда под кестен висок.
Вятърът свири, сякаш с фуния,
песен от филма „Козият рог„.

Мими възпя свойта майчица свята.
Петьо мъката своя прокуди,
а от малкия светъл прозорец
за „Щурците“ светът беше чуден.

Нямаше група „Сигнал“ и каскади,
импресария и „Може би„.
Маргарита успя да запази
своя устрем за по-късни дни.

Нямаше диско, нямаше реге,
нямаше още „Диана-експрес„.
Нито на Васко кой, кой да му каже?
Тодор Колев го нямаше даже.

„Отвори ми, нося тишина…“


Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: