През пиратския илюминатор

15/05/2013 at 11:45:13 am (Общи)

Каютата е изумително просторна, а клатушкането на койката ме унася като проскърцваща люлка в лятна нощ.
Но е студено.
Мъгливо.
И страшно.
Пиша това на светлината на свещта. Не мога да повярвам, че пламъчето гори – въздухът е толкова влажен и солен, сякаш ако прекарам по-бавно ръката си през него, ще видя и усетя перличките на влагата по косъмчетата ѝ. Струва ми се, че въздухът до пламъка ври.
Духа ураганно и усещането за скърцащото дърво, грохотът на водата, виенето и свистенето на вятъра през пролуките, пораждат тръпки, които се впиват директно в гръбнака ми.
Страх ме е.
Милувката на люлеенето се превръща в неведома мощ, която се разполага с живота и представлява съдбата.
„…А после накъде? Не знам.“

Advertisements

има 1 коментар

  1. Violka-Antevasin said,

    Почти го усетих! Кратко, но много силно усещане. 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: