Есенно-ръждиво

18/09/2013 at 22:19:41 pm (Art)

Под огнените клони
душата си положих.
И през ръждата осъзнах какво е
Синьо.

Advertisements

Постоянна връзка Вашият коментар

(б)ром

24/09/2012 at 13:19:20 pm (Art, Общи) (, , )

Чай със ром, а не със бром.
А може бром, наместо ром.
И също чай със чай, и ром със ром.
Внимавай само с бром със ром…

Постоянна връзка Вашият коментар

Честита 2011-та година!

10/07/2011 at 7:46:12 am (Art, Крадени, Общи)

Постоянна връзка има 1 коментар

„Синият кон“ на Кирил Бачков

08/01/2010 at 12:29:38 pm (Art, Крадени)

Публикувам линк, защото не искам да копирам текста. Прочетете го и си спомнете за всички сладоледи Делта на морето
http://bgstories.athost.net/right/arhiv/kbachkov/siniatkon.htm

А това намерих преди години в страничка от вестник „Пенсионери“. Не знам кой беше авторът, а и няма да мога да цитирам текста дословно, но се надявам, ако го види, да не се чувства ощетен.

„Гледах през прозореца зимната виелица и си мислех за поредния „изненадващ сняг“. Навън всичко беше покрито със сиво-белия мъгливо-снежен декор и вятърът превръщаше всяка снежинка в малко ледено куршумче.
Тогава го видях до кофите. Ровеше из човешкия боклук, търсейки нещо за препитание. Стана ми изключително жално за този несретник в зимния студ и си спомних за старото си палто, което би вършило доста повече работа на него, от колкото върши на мен. Извадих палтото от гардероба и забързах към контейнера на ВОЛФ. Човекът беше на неопределена възраст над 40-те, с потъмнели очи и посинели пръсти. Носеше старо овехтяло сако, а в ръка държеше стара огъната щека, с която ровеше в боклука. Подадох му палтото и го поканих да пием по ракия, поне докато отмине виелицата. Той решително отказа, но взе дрехата. Аз постоях смутен миг, два и се прибрах вкъщи. Загледах се отново през прозореца в отдалечаващия се силует докато той изчезна зад близкия блок. Постоях още, мислейки си за топлия дъх по студеното стъкло и човешката нищета, когато отново го видях. Връщаше се забързан, спря до контейнера и започна да се оглежда. Зачудих се каква ли е причината и излязох на балкона, за да попитам. Той ме видя и ми помаха да сляза. Слязох. Човекът държеше в ръка златното кръстче на жена ми, заедно със синджирчето.
Каза само: „Намерих го в джоба“.
Не  знаех какво да кажа или направя, а той просто остави бижуто в ръката ми, затвори шепата ми в юмрук и си тръгна. След малко успях само да извикам „Благодаря!“, а той просто помаха.“

Постоянна връзка Вашият коментар

Накъде?

30/12/2006 at 16:57:19 pm (Art)

Крачи, върви, глава не свеждай,
дори безкрайно много да тежи.
Върви, надолу не поглеждай,
дори от болка да умираш ти.

Върви – животът те изпитва,
жестоки изпитания реди,
върви и нека той разпитва
за всичките изстрадани беди.

Покорно гръб пред него не превивай,
обичай го, защото е един.
Крачи и рамене не свивай,
не гледай как изчезва като дим.

Живей за него, за живота жалък,
живей, не се влачи – ходи!
Живей за него, да, светът е малък
живей живота даже да боли!

Постоянна връзка има 1 коментар

Няколко хубави филмчета

29/12/2006 at 18:01:59 pm (Art)

Това са няколко филмчета, за които много ми мрънкаха да съм ги гледал и аз упорито не ги гледах… но все пак бяха изгледани, така че гледайте и вие и ако още веднъж употребя „гледам“ в това изречение, ще се видя в чудо 🙂

Cowboy Bebop:

TV series:

IMDB link
Download link

The Movie:

IMDB link
Download link

Samurai Champloo:

IMDB link
Download link

Avatar:

IMDB link
Download link

Вървят със стандартен K-Lite Codec Pack.

Постоянна връзка Вашият коментар

Стихче

29/12/2006 at 15:52:09 pm (Art)

Розите цъфтят и прецъфтяват,
но ние нивга няма да се разделим.

Ханс Кристиан Андерсен – Снежната царица

Постоянна връзка Вашият коментар

Вълшебница….

27/12/2006 at 4:07:58 am (Art)

Иглика Пеева

Не пий ти казвах,
от моите устни –
биле омайниче
там се таи.

Недей целува
змийчета вежди –
в сърцето хапят,
после боли.

Не ме поглеждай
дръзко в очите –
много дълбоко е,
давят се там.

Не се опитвай
да ме прекършиш –
от слабостта ми
ще паднеш сам.

Недей наднича поне в сърцето –
цяло е в огън – ще изгориш.
Спри се !
… Ех, казвах. Нали ти казвах –
ето без сили сега стоиш,
а аз не мога да отмагьосвам.
Сам си виновен, скитнико, сам.
Освен да търсиш друга вълшебница
да ти помогне.
– Не искам.
– Знам.

Постоянна връзка Вашият коментар