14/05/2013 at 16:22:51 pm (Общи)

Лежиш във ваната… А водата около теб е абсолютно равна и неподвижна… И осъзнаваш какво означава това.

Advertisements

Постоянна връзка има 1 коментар

Мосфильм

28/12/2012 at 13:19:27 pm (Общи)

Студио за игрални филми „Мосфильм“.

И ти благодаря за Илф и Петров.

И какво се оказа – няма да пием чай, няма да ти свиря на сватбата, няма да се лигавим за Diablo и за пост комунистическия строй…
Радвам се, че те познавах и ще липсваш.

Постоянна връзка Вашият коментар

Доматена революция! 24.11.2012 г. 17 ч. пред парламента

21/11/2012 at 13:50:38 pm (Общи, По света и У нас) (, , , , )

Арестът на Босия наричаме прилагане на закона.

По този повод ще припомня някои събития и ще задам няколко въпроса:

Изявление на бъдещия министър председател Иван Костов по време на митинга пред парламента 1997 г. – извадка от 3:45 минута от посоченото по-долу клипче:

„Първият момент в нашето обръщение е, че… е свързан с това, че… предупредихме хората, че след 10 часá срещу тях има готовност да се приложи сила. Да бъдат предпазливи и да не дават по никакъв начин основания това да стане с техните действия. Ъъъъ… казахме, че опозицията напуска парламента, след такъв сблъсък, след такова пълно неразбиране и… и невъзможност да се постигне каквото и да било, след такъв конфликт ние не можем да останем в този парламент. Че отиваме към подготовка на национална политическа стачка и към гражданско неподчинение. И завършваме отново с призив хората да не дават никакви основания срещу тях да се прилага сила.“

Ще се позова на думите на известния полит-икономист и ще си позволя да ги перифразим, леко, 15 години по-късно: 15 години хората „не дават никакви основания срещу тях да се прилага сила“.
Само че нещата се промениха доста за тези 15 години и децата на тези, които окупираха онази нощ парламента вече имат адекватен светоглед относно това как е редно да се случват нещата и кой и кога не може да остане в този парламент.
Като гласоподавател и пълнолетен гражданин на Република България намирам за редно да се получат отговори на отвореното писмо на Николай Колев – Босия: http://bosia.blog.bg/politika/2012/11/14/protest.1020222?reply=4238383.

Също така ме интересува защо 240 народни представители позволиха да се стигне до арест на човек от същия този народ, когото представляват, само защото иска да получи малко адекватност?

За съжаление е доста трудно да подведеш някого под съдебна отговорност заради нагло поведение, но ако сте си повярвали твърде много в тези 15 години, време е да ви се припомни, че обществото има и други методи за намиране на решения.

На последната страница на ученическите бележници бяха изведени „Права и ОТГОВОРНОСТИ на ученика“; питам къде са резултатите от вашите отговорности, защото за правоупражняването се чува ежедневно? И кога ще можем и ние да ги видим тези резултати, ясно описани и достъпни за горепосочения представляван народ?

Клипът от митинга: play:2d055505

Страница на протеста във Facebook

Група „Томатина“ във Facebook

Постоянна връзка Вашият коментар

Нов пожар на Витоша

09/10/2012 at 12:03:31 pm (Общи) (, , )

Витоша отново гори.
До колкото виждам от офиса е близо до предишното огнище, но ъгълът може и да ме лъже. Ще проследя какво се случва.

Update:
Пожарът е в областта Меча поляна, горят предимно тревни пощи и има 3 пожарни коли. От службите съобщиха, че няма опасност за близките населени места.

Постоянна връзка 3 Коментари

(б)ром

24/09/2012 at 13:19:20 pm (Art, Общи) (, , )

Чай със ром, а не със бром.
А може бром, наместо ром.
И също чай със чай, и ром със ром.
Внимавай само с бром със ром…

Постоянна връзка Вашият коментар

Вяра. Тази мръсница!

20/09/2012 at 11:51:35 am (Общи) (, , , )

„Библията е книга на мъдростта”…
Универсалният върховен постулат, поставящ неразбиращите живота в стадната категория на общността.
Универсалният справочник.
Универсалният кодекс.
Универсалният устав.
Универсалното „Ръководство за употреба на Живота”.
Универсалният инструмент, предлагащ чувство за принадлежност на стадото.

Битие 1 – 27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.

Гениално!
Откъде е светът около нас? От Бог.
Откъде идваме? От Бог.
Какво да правим след като ни има? Да слушаме Бог и да изпълняваме заръките му.
Защо да го правим? Не можеш да тълкуваш Библията и да задаваш въпроси – твърде велика е за жалкото ти човешко същество и в крайна сметка тя е всеобхватна и само е нужно да я слушаш и изпълняваш!

Fuck you!
Човек създаде бога от собствените си страхове, илюзии и надежди.
Човекът създаде бог по Своя образ.
Човекът даде лице на страховете си и ги обвърза във вездесъща сила, на която да се позове в безсилието си.
Човекът се отрече от собствената си божественост и се предаде на малодушието си.
Човекът поиска да забрави собствените си сили и да се остави в ръцете на някой, който да го напътства.
Човекът забрави извечния си стремеж за свобода, жертвайки го в удобната летаргия на това да бъде напътстван.
Човекът низвергна демиургичната си същност, за да бъде подчинен на „висши” воля и разум.

Хищникът се превърна в стадо от мърши и реши, че е добро. Отказа се от активната си позиция, за да позволи и да се подчини на собственоналожени закони. Зае пасивността и сигурността на невзрачието. Мъдростта се приравни на подчинение, а дейците бяха низвергнати.

Майната ѝ на религия, която възпитава в покорство и подчинение. Майната ѝ на религия, която те поставя в извечно грешна позиция и внушаваща вина. Майната ѝ, и на теб, който ще се опиташ да ме убеждаваш в Правата вяра.
Вярата си е вяра и няма нищо общо с външно наложени правила. Вярата не е Права и Крива. Вярата ми съм самият аз.
И противопоставям твоята вяра на моята. Сега какво правим?

Постоянна връзка 2 Коментари

И кокаин.

18/09/2012 at 17:51:56 pm (Крадени, Общи) ()

Допаминът е медиатор в симпатиковия дял на вегетативната нервна система.

Парфюм, пурети, кафе, одеколон, мъгла, превишена скорост, алкохол, вечеря, целувки и секс. И осторожна нужда от окситоцин.

 

„Устните откраднаха още глътка от лютивия жребий, а десницата отпрати тютюневата светулка върху мокрия тротоар.“

 

„…Тази, която не ще ни вини,
когато от чужда любов сме замаяни…
…Тази, която ще каже “Стани”,
щом клекнем, когато се целят в челата ни…
…Тази, която ще ни измени,
когато превърнем в пари мечтите си…“

 

She don’t lie, she don’t lie, she don’t lie… Cocaine.

Постоянна връзка Вашият коментар

Fullface Helmet Damage Zones

16/08/2012 at 11:10:30 am (Моторко и Количко, Общи)

После пак ме питайте: „Защо караш колело с fullface?“! Може би защото си ценя брадичката, а?!

А на тези, дето ще ми развиват теории как моторът бил съвсем по-различно – мога само да ги попитам колко пъти са падали или са ги блъскали и са имали лицево-челюстни контузии, за да ми дават акъл.

Постоянна връзка Вашият коментар

Най тъжното сиртаки

10/08/2012 at 19:31:22 pm (Общи)

Не си бях ходил от доста време. Не бях виждал и тях двете от не знам кога.
Вървях в сутринта по полупразната главна улица и се канех да се върна с кафета за закуска, докато тя още спеше. Бях се измъкнал тихо, без да я будя и ѝ взех ключовете, за да не звъня като се върнех и се надявах да не се събуди, докато ме няма.
По средата на главната, пред Универсалния, видях акордеонист. Стабилен мъж на около 40-50 години. Хоро свиреше. Спрях пред него и се загледах в сръчните му пръсти и в хъса, с който разгъваше акордеона.
-Момче, откъде си?
-Тукашен съм.
-Не ми приличаш на тукашен.
Какво можех да кажа – приличах на някакво юпи – избръснато, подстригано, панталон, риза, дълго палто и чанта-куфарче. Изобщо – „мани го тоя“. А тукашен си бях! Седях и го гледах от високо, а той свиреше, усмихваше се и държеше в ръцете си всичката мъка, която ме свиваше отвътре. Държеше я и смачкваше с всяко затваряне на меха и с всеки изтръгнат тон…
Хорото свърши и продължи с друго, а аз се възмутих от себе си и седнах по турски на земята, за да не гледам отвисоко майстора.
-Тукашен съм, но отдавна не съм идвал.  В чужбина бях. Там се научих и аз да посвирвам малко.
-Вярно? Искаш ли? А аз да изпуша една цигара?
-Става!
Стана той, даде ми акордеона и си запали, а аз седнах на столчето.
Обичам да гледам света от уличното столче. Хората покрай теб – радват се, възмущават се, чудят се, смеят се… Хора, човещинка.
Направих две три песни, дори и кръгло левче получих, а майсторът си пушеше и се усмихваше.
-Хайде, мой ред е, да ти покажа как се свири народно, барем запомниш…
Отново засвири – още по-лудо и безкрайно, а аз стоях и зяпах в захлас.
-Майсторе, а сиртаки можеш ли да изкараш?
-Мога, как да не мога!
И започна… Бавно. Тежко, натрапчиво и неотстъпчиво…
А аз не издържах – хвърлих чантата на земята, хвърлих палтото, разкопчах две копчета на ризата, навих си ръкавите и забравих за всичко. Само едно нещо ми остана в ума: „Какво можеш да ми направиш, Всемогъщий? Нищо не можеш да ми направиш; само да ме убиеш. Убий ме, пет пари не давам; изкарах си яда, казах, каквото исках да кажа; сварих и да поиграя хоро и вече не ми трябваш!“.
Газех земята, хората зяпаха, а аз стъпквах цялата мъка в душата си. Борех се с нея и я разкъсвах, а майсторът само се усмихваше и ме гледаше. Гявол беше, видя ме, че ми е тежко и още по-бързо засвири.
Десет ли, двадесет ли минути ме държа на пангара, ама като си се хванал на хорото – ще го играеш до край. И играех. Тъжно ми беше и играех. Хубаво ми беше и пак играех. Възхищавах му се на умението и на силата и се опитвах да го надиграя, а той се опитваше да ме надсвири. А и нали „…звяр е той, иска да е нашироко“. Не беше сандур акордеонът, но и той иска широкото. Като се раззине – върви го спирай.
Надсвири ме майсторът, а аз го надиграх. И ми стана по-леко. Видях го, че и той грейна, драго му стана.
Събрах се и си тръгнах и го чух как засвири бавничко и полекичка.

Грях имам, началство. Грях, че не взех диска с неговата музика. И другия път като играя сиртаки – и този грях ще го сгазя и стъпча. При другите грехове да седи омаломощен и премазан.
Звяр е сиртакито – иска маси и агнета; иска простор, вакханалия и с кръв да го полееш и с пот да го удавиш. Не можеш го затвори в диск.
Затова, началство, ако видиш акордеониста пред Универсалния – питай го: „Свири ли сиртаки?“.

Постоянна връзка има 1 коментар

Т’ва-то не ми работи

27/07/2012 at 18:41:45 pm (Общи)

„Защо не ми тръгва/работи/работи гладко/се пуска както искам/изглежда като на приятелчето/липсват функционалности/не се настройва както искам/не се затваря без да останат части/… etc.“

Причината е простичка – не можеш да мислиш.
Защо не можеш?
Защото не искаш искаш да се научиш. Не искаш да четеш, не искаш да пишеш, не искаш и да си раздвижиш закърнялото мозъче, освен да обясняваш колко безкрайно е егото ти.

Ето затова не ти тръгва.

Постоянна връзка 2 Коментари

« Previous page · Next page »