Моторко и строежа
Днес Моторко минава покрай едно от онези симпатични заграждения на строежите (голяма метална тенекия), които обикновено заемат 1/3 улица. Срещу него вървят две момчета, които се дръпват вляво и няма проблем. В момента, в който Моторко минава покрай заграждението се материализират отпред момче и момиче, решили и те да заобиколят заграждението и то дори без да се огледат. Моторко спря на една педя от момичето.
Извод: Никога не подценявайте липсата на видимост, дори да познавате пътя из основи
Количко и паркинга
01:00ам.
Количко трябва да потегля. НО! Отпред е запушен от огромен офроуд джип, отзад го е подпрял Ван Опел фон Грамаден и Количко се чувства малък, нищожен и безпомощен. Но не за дълго! Клаксонът е задържан в продължение на 30 секунди, след това отпуснат, само за да бъде отново натиснат на интервали. След едноминутна почивка – отново. На третия „сеанс“ собственикът на фон Грамаден се появи.
Извод: Никога не запушвайте хора за през нощта. Можеше да ми се налага да карам болен човек или да трябва да се вкара линейка, или кой знае още какво. По-добре да спрете малко по-далеч и да походите, от колкото да трябва да слизате по пижама.
Моторко и бензиностанцията
Днес Моторко се движеше по булевард България, идвайки от Първа инвестиционна и отивайки към НДК. След една от спирките има бензиностанция. Не съм сигурен каква марка точно. Важното е, че както кара Моторко най-вдясно, от бензиностанцията излиза кола. Моторко намалява, давайки му възможност да се включи в движението и да продължи. В следващите няколко секунди обаче осъзнава как този с колата няма никакво намерение да продължава, ами просто смята да кара с 10 км/ч. Моторко намалява рязко и се замисля как днес ще напише още една статия за поредицата.
Извод: Никога не се доверявайте на преценки от рода на „Той ще мине“, „Той ще продължи“ и т.н. Опасно е.
Преводи
Ако е верен – не е хубав
Ако е хубав – не е верен.
Това е максимата за преводите. Решил съм да я проверя дали е вярна и да се захвана с превеждане, затова създавам нова категория, в която ще пускам линкове, към оригиналите и към преведените неща и ще се надявам на критика, ако някой изобщо поглежда. Приемам и предложения за неща, които да се преведат. Започвам с английски като имам желание да се усъвършенствам и с испански.
Благодаря
Моторко и Kаската
Днес обикаля Моторко наляво надясно и осъзнава как нещо го дразни. Дразни го каската му. По-точно – визьорът на каската му го дразни. На визьора има няколко драскотини – явно изпускана каска – личи си и. Когато си го сложиш и се съсредоточиш върху карането – няма проблем, дори не се забелязва. Но когато вече се прибираш и си се отпуснал и чакаш придрямал на светофара – осъзнаваш колко много всъщност тези няколко „незабележими“ драскотини ти пречат и те натоварват на подсъзнателно ниво.
Извод: Карайте с хубави лъснати визьори. Не са толкова много скъпи, а напрежението и умората, които един скапан визьор ви доставя може да се окажат фатални в някакъв даден момент.
Количко и Моторкото
Вечер. Да кажем 21 и нещо. Количко се движи по Цариградско шосе в посока Метро. Количко се движи в най-лявата лента със сто, сто и нещо км/ч. Както си кара – вляво от предния му капак се материализира Моторко. Количко опулва фарове и започва да ситни как изобщо не е видял Моторкото и как е невъзможно той да се провре м/у мантинелата и лявата врата. За щастие Моторкото изпреварва без никакво усилие и си продължава напред, като малко по-нагоре засича трите ленти Цариградско, за да се спусне към Дружба. Количко още веднъж опулва фаровете и се зарича да сложи АнтиМоторко.
Извод: Моторковците са невидими или с други думи казано – Никълъс Кейдж ряпа да яде пред нашенските Ghost Rider-и.
Моторко и Мацката
Днес се качва Моторко от Дружба към Цариградско шосе по нагорнището до моста за летището. Тръгва пръв на светофара, но понеже 50 кубиковият звяр, и при това страшилище, не смогва да догони представата за реалност на своя укротител… абе забавя се по баира. След него с мръсна газ го изпреварва мацка, караща Пежо 306 или 206… някакво синичко беше. Малко преди включването за Цариградско Моторко се зазяпва в лявото огледало, за да види лети ли нещо откъм летището. След това си завърта и много учената чУтура, за да е сигурен, че нищо не прелита. В този момент все пак решава да погледне и пред себе си и вижда устремената към него задница на Пежото и се набира на спирачките като едновременно с това оценява предвидливия жест на мацето, която е видяла как Моторко не вижда, че тя е спряла, и се е дръпнала малко вдясно, за да може Моторко спокойно да прелети до нея без да смачка скъпоценната и задна броня. За щастие, макар и в последния момент, вроденият рефлекс сработва и Моторко спира почти безпрепятствено на прилична дистанция зад Пежото. Момичето само вдига ръка от скоростния лост в очевиден „Аман от тия ненормалници на мотори“ жест и потегля. Моторко има около 10 сек, за да си поеме дъх и продължава в пътно-транспортната джунгла.
Извод: НИКОГА, ама НИКОГА не се отплесвайте в това, което става зад вас, пренебрегвайки това, което става ПРЕД вас!
Моторко и Джипа
Кара си вчера Моторко из студентски град и се спуска по онзи ужасяващ 2 х 90° завой, на който има огромни табели „Вземи ме с 20 км/ч“.
Моторко нали си е джигит намалява, но не се знае с колко – да кажем, че е карал с не повече от 30 км/ч.
Ситуацията е следната: симпатичният паркинг, има вход и изход (кръгчето на картата). Входът и изходът нямат НИКАКВА видимост към влизащите в завоя джигити. Когато моторко навлезе в завоя изведнъж с/у него излетя муцуната на някаква мощна 4х4 машина създадена да катери Гран Каньон. Муцуната любопитно изгледа Моторко, който със сетни усилия на всичките си 60 килограма се набра на спирачките и с поднасяне успя да избегне муцуната, минавайки на няколко см. от колата вляво от него.
Извод: никога не влизайте в завой с повече от пешеходна скорост, ако не виждате какво иде отсреща. Ако човекът с джипа не беше все пак спрял и Моторко не беше все пак позавил – този пост сега можеше и да го няма.
Panta Rhei - πάντα χωρεi καὶ οuδέν μένει 